Мария Стоянова:
Изкушавам се първа да взема думата. Заедно имахме едно преживяване в Медийната комисия на НС, което според мен ни спои още и като колеги, и като съмишленици. Смятам, че беше изключително важно осъзнаването на това, какви ценности и принципи споделяме. Иначе, г-н Генерален директор, Вие за тази една година, през която ръководите БНР, действително внесохте, вляхте е придадохте смисъл и живот на УС, който е изключително важен орган, поне според ЗРТ. УС е не само сбирка на едни хора, които седят по едни маси и се занимават с нещо в свободното си време, защото иначе са много натоварени, а в конкретния случай това са хора, които са ангажирани с точно определени задачи и различни ресори. В състояние съм да ги назова: г-жа Качева се занимава с професионалните журналистически стандарти, г-н Стрижлев – с технологиите, а г-н Катев е гарант за приемствеността и следването на традициите в радиото. Съжалявам, че г-н Кристиян Бояджиев не е тук, защото и неговият почерк е видим – още в самото начало дообогати програмната схема със сутрешната българска музикална минутка, която с удоволствие, предполагам че всеки от нас слуша. Другото, за което искам да Ви поздравя, не се скъпя с това, защото смятам че е важно, когато се полагат усилия, те да се признаят е че във Вашата дейност се разпознава визия за цялото. Освен това, Вие налагате марката “БНР”, което не е лесно. Във времената, в които се намираме, в раздробената медийна среда, а особено радио-средата в България е трудно една такава тромава, тежка “стара къща” да се съживи, раздвижи и енергизира, по начина, по който Вие го правите. Разбира се, трябва да спомена пресконференцията със Силви Вартан, но и пресконференцията с бившата съпруга на Саркози – Сесилия. Тези събития получиха огромен отзвук в медийната среда в България и дадоха възможност на колегите ви от различните медии също да се “възползват” от тези именити събеседници. Гостуването им обаче се случи при вас, в БНР, за което пък Вие дадохте заявка още миналата година в концепцията си.
Тук се връщам към това, от където Вие започнахте: “Малки стъпки към големи промени”. В първата година Вие вече вървите с тези стъпки. Не бива да се плашите, че се случват много неща. Напротив, те са необходими, особено в динамичната среда, в която се намираме. Не мога да не поздравя Христин Стрижлев, че малко след постъпването си в УС веднага е обърнал внимание на качеството на звука на Националното радио. Радиото “влезе” в нашите таблети, в нашите телефони.
Поздравявам Ви и за това. Г-жо Качева, това “Училище за радио”, което сте направили не само съществува, не само функционира, но е и доста успешно. Вчера имах удоволствието и бях изключително щастлива да бъда там, за да се запозная отблизо с проекта. Така видях как всеки един от колегите работи на свой компютър. Това звучи обичайно и не би трябвало да му обръщаме внимание, но за съжаление така се получава, че не във всяко радио, не във всяка телевизия, журналистите имат собствен компютър, а вашите, как да ги нарека - курсисти, колеги, вашите журналисти там се обучават с персонален компютър. Чудно е понякога, какви неща отчитаме в България, но те са важни за адекватната към съвремието ни работа. Другото, което ми направи впечатление е атмосферата в това “Училище за радио” - ентусиазмът, който държи тези хора там. Най-вече Ви поздравявам за това, че проектът е стартирал с регионалните станции, защото по мои наблюдения те бяха като някакъв придатък към системата.
Като че ли важеше мотото: “Централата на радиото се намира на “Драган Цанков” и там са всички велики журналисти, а всичко останало е периферия”. Вие сега показахте, че първо, журналистите от регионалните станции са част от цялото и второ, че държите на качествената журналистика и в техния ефир. Още веднъж поздравления за това. Г-н Генерален директор, наистина се радвам, че Вие раздвижихте радиото със смели стъпки, една от които е и Вие сам я споменахте - кадровите промени. Доста генерални директори преди Вас са се “препъвали” в някои от емблематичните имена в радиото. Тези имена никога няма да бъдат заличени от историята на радиото. Напротив, благодарение на тях радиото е оформяло профила си, но какво да се прави – времето минава и настъпва момент за промени, удря часът на други хора, които дълго са се готвили за шанс. Затова Ви поздравявам и за тази решителна стъпка, защото със сигурност не е било лесно и изисква дори психологичен подход. Още нещо има, за което искам да Ви поздравя - за енергичните Ви действия да “освободите” честотата на Радио София от предаването на заседанията на Народното събрание. Радио София вече е слушаемо, поздравления и за него, въпреки че липсва специална глава в отчета, но аз самата съм го слушала и моите лични впечатления са, че то наистина има своята перспектива. Приветствам, разбира се и реформите в Радио България - едно радио, чиито смисъл във времената на технологичен прогрес, когато всеки, който се интересува от България може в интернет да намери актуална информация, беше доста съмнителен. От тук нататък Ви пожелавам само дръзновение. Ще се спрем по-нататък в разговорите с останалите ми колеги и върху конкретни въпроси, констатирани във Вашия отчет. Но само още една бележка - да изразя задоволството си, че Вие по един изключително европейски начин, така както подобава на голяма европейска медия, отделяте най-много средства за персонала, за кадрите. Разходите, които отчитате пред нас за персонал са 54.80 % и така трябва да бъде. Радвам се и на факта, че реализирате собствени приходи в размер на един милион лева. Надявам се да продължите в този ритъм.
-------------Текстът е публикуван без редакторска намеса.
