Отговор на Енчо Рачев, автор на стенописа на Кольо Фичето

Във връзка с обвиненията, които бяха отправени, спрямо Енчо Рачев, автор  на стенописа на Кольо Фичето на фасадата на Професионалната гимназия по строителство, архитектура  и геодезия  публикуваме отговора му без редакторска намеса:

"В цял свят авторското право почива на едни и същи принципи. В цял свят авторското право цели да защити интересите на автора, да съхрани автентичността на творбата. 

В конкретния случай имаме един стенопис, изграден на стената на едно от най - реномираните учебни заведения - Професионалната гимназия по строителство и архитектура. 

Нормалното отношение е такова на благодарност към автора. Тази творба не просто е на стената на училището, а тя е емблематична за него, използва се като негова емблема. Вместо да се каже най - нормално "Благодаря", започва да се упраква автора, че имал претенции. Всички знаем, че творбите са рожбите на техните автори. Кой не би се погрижил за рожбите си? Кой би останал безразличен? Най - адекватното поведение е проявата на загриженост от страна на автора как ще бъде изпълнена реставрационната дейност. За това са били неговите претенции. 

В строителният техникум се обучават бъдещи творци. Какво е посланието към тях като отношение към авторското право, на каквото ще бъдат носители и самите те (например от един архитект)? 

Има една творба, която трябва да бъде спасена и трябва да се спази закона. Възстановяването на стенописа не е безвъзмездно. Свързано е с материали, труд, средства, време, енергия, знания за специфична техника "сграфито". Никой не поставя въпрос, обаче, какво става със средствата, които ще останат за Дружеството на художниците, т.е. там се приемат нещата нормално. Но се хвърлят тежки упреци към авторана творбата. 

Т.е. в момента едната страна в преговорите се обръща и започва да използва общественото мнение, за да оправдае допуснатата грешка. Защото инициативата, каузата е много добра, но в крайна сметка е облечена в грешен подход като се сключва договор с Дружеството на художниците, а не с автора. Именно с оглед на благородната кауза, автора прие компромиса да се съобрази със сключеният до момента договор, но поиска да бъде включен в него, за да консултира проекта с гаранции, че неговите напътствия ще бъдат точно спазени, за да може да се извърши същинска реставрация на стенописа. 

С изнасянето още повече на преговорите в публичното пространство между страните силно се нарушава доверието. А всичко е въпрос на доверие. То е нарушено тръгвайки от едно незнание на една от страните и сключвайки договор с неправилна страна. Целта на автора е да се възстанови това доверие, да се върнат нещата в равновесие. Въпроса не е да се излага всичко в медиите, а да има преговори, да се разговаря, за да се намери общата, пресечната точка. 

Защото в крайна сметка, в момента синът на автора (който води преговорите от негово име предвид на възрастта му) е с инсулт в болница от 6 Май т.г. Това ли е цената, за да оправдаем правотата си, да оправдаем грешка. През цялото време никой не е искал нищо повече освен да се реставрира възможно най - качествено творбата. До последно не е представена ясна технология от сстрана на Дружеството на художниците, за да може автора да се ориентира и да заеме точна позиция. Нито е представена и количествено - стойностна сметка (също би дала информация за материалите - вид, количество и оттам донякъде би внесла яснота за технологията която възнамеряват да използват Дружеството на художниците). Вместо това акцента се изнася върху парите , които искал автора като изцяло се пренебрегва в същност действителните му стремежи да обезпечи най - добрата реставрационна дейност на творбата си - като получи яснота за лицето, което ще извършва работата, за технологията, която ще използва, владее ли техниката "сграфито", какви материали ще се вложат, какво количество, как ще се разположи във времето, как ще се извършват консултациите от негова страна, какви ще са гаранциите за приемане на указанията му и др. п. - все адекватни въпроси."