„Лафка“ си тръгна, но лавките останаха

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От около две години павилионите на „Лафка“ стоят заключени и с катинари в цялата страна. Бургас също не прави изключение. Тези обекти се намират на едни от най-ключовите и апетитни места в града. Сега обаче не само са затворени, но и част от тях са със занемарен външен вид. Защо не са премахнати, след като „Лафка“ обяви, че спира дейността си? Много просто, защото все още фирмите, които са сключили договор да ги стопанисват, плащат и наем.

В самото начало павилионите представляваха вестникарски будки, в които се продаваха още цигари, напитки и пакетирани храни. След това те се превърнаха в основни места за продажба на търкащите се талони и други хазартни игри.

През февруари 2020 г. „Лафка маркет“ АД официално обяви, че прекратява дейността си заради одържавяването на лотариите. В съобщение от ръководството на фирмата тогава се посочваше, че: „Влезлите в сила на 22 февруари нови законови ограничения в областта на лотарийните игри и въвеждането на държавен монопол, водят до значителен спад на продажбите в търговската мрежа на Lafka и до практическа невъзможност за нормалното функциониране на дружеството“. И така много от обектите в цялата страна бяха затворени.

След въпроси от БНР- Бургас, от Общината посочват, че в града много от обектите на „Лафка“ са премахнати доброволно. „Останалите са разположени на позиции по одобрена годишна схема за преместваемите обекти за 2022 година. Те имат действащи разрешения за поставяне и за тях се плащат дължимите наемни такси. Включително е платена и тази за месец октомври. Поради тази причина към момента няма основание за тяхното премахване. Ако се стигне до такова, то ще е за сметка на фирмата. Ако тя откаже, следва принудително премахване от страна на Общината, която би потърсила изразходените средства по съдебен път“, посочват от местната администрация.

От самото начало павилионите, които са около 20 в Бургас, се стопанисват от фирмите „Боби прес“ ООД и „МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС“ АД. Обектите на първата се намират на общински терени, а на втората са върху частни, поясниха от местната администрация. Тези фирми обаче са свързани една с друга, тъй като „МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС“ АД е собственик на половината капитал на „БОБИ ПРЕС“.

Интересно е, че от 2021 г. „Лафка маркет“ АД я няма, но със същия ЕИК в Търговския регистър продължава да е вписано „МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС“.

Според финансовите отчети на „Боби прес" ООД пък през 2019 г., година преди „Лафка Маркет“ да прекрати дейността си, „Боби прес“ отчита оборот от 6,315,000 лв.

От Община Бургас посочват, че понастоящем няма проявен интерес от други фирми към заетите от тези павилиони площи в града. Подобно е и мнението на Николай Димитров от Асоциацията в защита на дребния и средния бизнес. През 2019 г. три текста от наредбата, по която се отдават обекти в Бургас, бяха оспорени от браншовите организации на бизнесмените, които развиват павилиона търговия.

„В Бургас много трудно върви всякакъв бизнес. Жалко е, че на апетитни, добри позиции, които бяха стопанисвани години наред от хора, които ги бяха разработили, те се настаниха на готово. Един бизнес не става печеливш веднага. За него се изисква време. Тези търговци съответно се преориентираха към други дейности. Няма работа. Бургас, за съжаление, много отдавна е спрял да се развива като град на възможността“, допълни Димитров.

Според него, над 150 фирми, занимаващи се с подобна дейност в Бургас, са се преориентирали към друг вид бизнес. „На първо място, наемите за подобни обекти в Бургас са най-високи в държавата. Включително и в София не са такива. Градът в последните няколко години се разви като една лятна туристическа дестинация и всичко е свързано само с летния туризъм. Не е вината само от страна на Общината и администрацията, много са факторите, които влияят на това. Включително и на държавно ниво. На първо място трябва да се преосмисли политиката и стратегията на Община Бургас за такива малки временни обекти. Да се актуализират цените в по-ниски“, посочи той.

Димитров допълни, че бюрокрацията също трябва да се намали. Той посочи като пример, че при създаването на подобен малък обект от 10 – 15 кв. м., само за изготвянето на документите са необходими между 3000 – 4000 лв. Всяка година се оказва, че има повече свободни обекти, отколкото фирми, които желаят да ги заемат.