Изпята поезия

неделя
от 20.00 до 21.00 часа

Тематично оформен концерт за поезията и музиката.
Екип: Димитрина Кюркчиева и Кристиян Бояджиев

Публикации

Нощ на поезията и музиката в „Перото”

Ще чуете документален запис на втората част от поетичната вечер, състояла се на 2 октомври 2017 година в клуб „Перото”, с който ще ви направим съпричастни към тържеството, посветено на Международния ден на поезията и музиката - 1 октомври. Националната..

обновено на 03.11.17 в 15:23

Есен - 2 част

Eсенна песен Есента, есента, есента ето тя, ето тя, тази мъдра вълшебница пак е подала на всекиго знак: на запелия жерав за път, на реките – на юг да вървят, на дървото узряло – за плод,  на земята – за жар, за живот. Есента, есента, есента ето тя,..

публикувано на 21.10.17 в 09:35
Кин Стоянов, Микаела Стоименова, Кирил Калев и Михаил Шишков (отляво надясно)

„Изпята поезия“ гостува в Радио Пловдив

В петък, 13 октомври програма „Христо Ботев“ гостува в Първо студио на Радио Пловдив с документалния музикално-поетичен спектакъл „Приятно ми е“ посветен на 95-ата годишнина от рождението на Радой Ралин. Като благодари за поканата Кирил Калев, директор на..

публикувано на 16.10.17 в 13:05

Есен – първа част

Отново е есен Някога, някога толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени..

публикувано на 14.10.17 в 09:50
Петър Ступел, Мими Николова и Веселин Ханчев

Думите - 2 част

                                                                      Замълчи, замълчи                                                               Има думи понявга излищни за нас.                                                               Има думи..

публикувано на 07.10.17 в 09:10
Кристиян Бояджиев (в средата) с Асен Драгнев и Румен Бояджиев

Думите

Бездънна, синя равнина, спокоен път, далечна гара, играчка – влак при мен е спрял, внезапен облак, бяла пара, писък, стигнал чак когато полека влакът е потеглил. И над земята в синина – Балканът в есенна омара. Това е всичко. Това е всичко. През..

публикувано на 02.10.17 в 11:20

Хазарт

За мен този свят беше зала игрална. И в нея животът ми беше комар, в който играех играта фатална: любов срещу злоба, съдба срещу зар. И губих любови, приятелства, сметки, загубвах и в святост, загубвах и в грях. И този живот бе за мене рулетка, и цялата..

публикувано на 23.09.17 в 10:35
Кристиян Бояджиев, Вили Кавалджиев и Александър Петров, 1992 г. (отляво надясно)

Игри и съдби

„Играчи, хазарт, игри и съдби“. Насочваме се към тази необяснима и притегателна сила, на която „играещият човек“ е подвластен, вероятно откакто свят светува. И оттогава таи надежда, че ще промени съдбата… Далтонистът Като момче захвърлих зад гърба си..

публикувано на 16.09.17 в 11:25

Булевардът

Под дебели подметки и проза дреме есенно жълт тротоар, на разсъмване всичко е розово за петнайсет минути макар. Тоя автомобилен оркестър вдъхновен дирижира денят и цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят. Аз ги имам за съученици, тия честни..

публикувано на 09.09.17 в 10:25
Петър Караангов (вляво) и Петър Ступел

Моята улица

Закъснели срещи Някой ден, в някой весел град, в някой миг срещнеш две очи, срещнеш две ръце... И се спреш, сред горещия площад... Добър ден, две очи, добър ден ръце, очи... Кратки срещи в непознати улици, във градчета с разцъфтели люляци. Само миг и..

публикувано на 03.09.17 в 08:55