Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Денем с ...белите коне от стиховете на Мария Гаралова от град Ракитово

Снимка: Калина Колева
“С тази книга ще се потопите в един син свят, изпълнен с много радост, а понякога и тъга. Ще прочетете за мъката на морето, ще разберете солени тайни и сини вълшебства...”. С това обещание само преди година Мария Гаралова от родопското градче Ракитово ни „разкри” своята голяма обич към морето... А днес вече 14-годишното момиче ни радва с кратки приказчици – „леки” като перца, които сякаш се спускат по стълбата на вълшебния сън, но и с „по-сериозни и зрели” стихове, в които откриваме началото на изграждаща се позиция и споделена „житейска философия”. А че е точно така – давам ви „доказателство” в следващите редове...

„Когато мракът завие по нашата улица, когато прегърне стряхата, излизам навън. Звездите като въгленчета прогарят тъмната мантия и започват да блестят...От близкото блато се носи квакане. Поповите лъжички отдавна спят, но малките жабчета упорстват и все още тичат между креватчетата си. Майките се ядосват и гълчат непослушниците. Полека прозорците в квартала угасват. Остават да светят само звездите и фенерчетата на светулките. Чува се приспивно майчино квакане. Вземам си светулково пламъче в ръка и с тихи стъпки се приближавам до блатото. Лягам на едно лилиево листо. Звездите ми намигат и ме поръсват със златен прашец. Заспивам....”

А когато нощта отмине и слънцето се „събуди”, да „препуснем” денем с ...белите коне...

Бели коне като мълнии бели препускат.
Газят тревата със своите бързи нозе.
Бурята тъмна косите дъждовни разпуска,
гривите гали на силните бели коне.

Плаче тревата от ревност безумна пропита.
Иска да спре този влюбен и шеметен бяг.
С билки омайни краката им молещо сплита,
клетвени думи прошепва в кънтящия мрак.
Бурята язди конете, пришпорва ги бясно.
Удрят копитата, ноздрите диво пръхтят.
Сякаш земята безкрайна за тях става тясна.
Влюбени, силни и бързи конете летят.

Щом като стихне небесната луда стихия,
ласките бурни, когато накрая замрат,
морни и гладни конете, протегнали шии,
почват виновно и кротко трева да пасат.


Аз обикнах белите коне на Мария. И вие, нали?!?

14-годишната Мария Гаралова от град Ракитово е един от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.

петък, 10 декември, от 8.50 часа
По публикацията работи: Мариана Симеонова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Начало на конкурса „Искри“2022

Започна 39-ото издание на националния конкурс „Искри“ – най-старият литературен конкурс за деца в България. Конкурсът не задава определена тема и дава пълна свобода на участниците в него. Ако все още не сте навършили 17 години, можете да ни изпратите ваши приказки, разкази, стихотворения или гатанки – всеки има право да участва с не повече от..

публикувано на 01.03.22 в 11:15
„Искри“ 2018

Старт на 36 Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2019

Децата, които пишат, с нетърпение очакват поредното издание на „Искри“ – най-старият литературен конкурс за деца в България. Днес програма „Христо Ботев“ обявява началото на „Искри“ 2019. Конкурсът не задава определена тема и дава пълна свобода на участниците в него. Ако все още не сте навършили 17 години, можете да ни изпратите ваши приказки, разкази,..

обновено на 28.02.19 в 11:06

Сансовино и Венеция

Италианският архитект Якопо Сансовино е бил много важна фигура в развитието на венецианската архитектура. Той е първият, който въвежда стила на Късния Ренесанс във Венеция през 16 век. Като главен архитект на Венеция прави проект за обновяване на центъра на града и превръщането му в символ на свободната република. Започва строеж на поредица от сгради,..

публикувано на 13.02.19 в 08:10

Кой развали времето?

„А, какво чудесно време! Точно за разходка! Но защо летя с краката нагоре, каква е тая вода, която ме облива и носи, носи и облива, май че времето се развали…“. Това си мърмори папагала от африканската приказка „Как боата развали времето“. Можете да я чуете в понеделник, на 11 февруари . „Някога, много много отдавна, небето било ниско. То било толкова..

публикувано на 10.02.19 в 08:05

Кои са професиите на бъдещето?

Неделното ни детско предаване е за всички Вас, които не отлепвате очи от смартфоните си. Ако се чудите защо избрахме тази тема, та обичайно вкъщи ви се карат, когато седите постоянно с телефон в ръка, то е защото ще си говорим за професиите на бъдещето. В морската ни столица Варна се запознахме с Борис Георгиев и с Галин Желязков, специалисти по виртуална..

публикувано на 09.02.19 в 08:00