Маргарита Михнева: „В детството няма тайни, има надежда”

публикувано на 18.02.11 в 14:58

Снимка: Кирчо Стоичков

„Няма по-хубаво от детските мечти. Фантазията носи известна нереалност, а мечтата е бъдеще, което е реално. При фантазията има някаква лековатост, а при мечтата има човешка мярка, по-силна дума ми е. Израстнах в квартал "Надежда". Целият квартал беше пълен с метличина. Казват че сестрата на царя е дала името, а други казват, че името се появява с надеждата да е част от София. В моето детство имаше много истина, вяра, мечти. Всяка сутрин се чистеше дворът, простираше се пране. Ухае на чушки, круши, метличина. Днес хората не знаят какво е метличина. Много силни спомени имам от детските години. Имах щастието, съдбата да се срещна с велики хора от квартал "Надежда". Много е важно в детството да имаш добри примери, за да си стъпил здраво на земята след това като израстнеш. Никога не съм предполагала, че ще стана журналист. Моята опорна точка в детството бяха баба и дядо, детският дом и училището. Много четяхме, учителите бяха на високо стъпало. Това беше моето поколение. Питаме ли се защо обичаме детството? Защото обичаме мечтите си. Трябва да имаш трудна съдба, за да се научиш да се бориш. да се живее не е лесно. Няма лесно нещо, навсякъде трябва да се потрудиш, да пазиш нравствената същност и да вървиш напред. Обичам класическата музика – майка ми свиреше на цигулка и ме мъкнеше на опери. Много музика имаше в детството ми. Баба ми, голяма певица, пееше в хора на църквата. Иначе цял живот е била в къщи до мъжа си. Дядо ми беше експлозивен човек, с фантазия. Не фантазьор, от първите социалисти. Аз много исках да стана певица, но баща ми искаше право. Смяташе, че един ден няма да има никакви дела. От детството ми идва ухание на липи, снежни топки. Това беше и детството на повечето деца, ходехме в мавзолея, плачехме за Сталин. Тогава се създадохме като хора. Децата от целия квартал се събирахме и четяхме на глас Шекспир, Чехов, не изпускахме кино, театър, ходехме на чужд език, пиано, балет. Най-трудно е да ходиш напред, в една посока. С много вяра съм постигнала всичко, сега искам малко повече да отворя прозорците в своя живот!”
Нека „отворим” и ние прозорците, докато слушаме нашия разговор с журналиста Маргарита Михнева.

неделя, 20 февруари от 10.00 часа

По публикацията работи: Милена Димова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!