Христофор Захариев: Един приятел казва, че още не съм излезнал от пубертета

Като ученик мечтаех да стана световноизвестен в музиката! А що се отнася до детето у мен – един приятел казва, че още не съм излезнал от пубертета. Майка ми беше учителка по английски, баща ми – архитект. Той искаше да ме прави преводач. Занимавах се с японски, арабски, английски, френски, но музиката надделя.

Приятелството е химия, не можеш да бъдеш приятел с всеки. Приятелството е водеща тема, на второ място е футболът. Ако човек е внимателен, не е трудно да върви по правия път. Съдбата е предопределила – каквото ще се случи, случва се. Няма такова нещо, което може да ме изкара от равновесие! Аз съм вещоман и хубавата вещ ми създава хубави емоции. Явно е нещо, закодирано у мен. Бях си повярвал, че под леглото имам цигулка и дори развивах тази фантазия и пред другите. Детското хвърчило ме пренася във Френската гимназия, там беше разкрепостено... с дългите коси влизахме рано заедно с чистачките, за да не ни връщат по домовете. Баща ми е искал да ме кръсти Христо, но майка ми казала: не! - и така съм станал Христофор!

Не смятам, че съм се променил от детските години. По същия начин разсъждавам. Бях в 9 клас, и след една случка баща ми ми счупи китарата. Отидох при приятел, който ме успокояваше че ще ме потърсят... но никой не го направи! Изводът е, че трябва да имаш повече китари. Затова сега събирам китари. Баща ми все ме плашеше с Кремиковци след казармата, ако не уча! Бях побойник. Баща ми купи боксова круша и ме водеше по боксови срещи. Сега, ако трябва да направя паралел между мен и моя син, няма да мога. Но това, което ме вбесява при него, са компютрите... Днес фантазията ме отвежда в едно студио – искам да направя един албум.

А пък нашите родители са се вбесявали от други навици и действия на децата си... и така е от началото на света! Затова, забавлявайте се с разговора ни с китариста Христофор Захариев в „Повтори фантазията”.

неделя, 30 октомври, от 10.00 часа