Рожден ден с Васил Найденов

На снимката: (отляво надясно) Найден Андреев и гостите в студиото: Снежана Петкова от група „Трик”, и Васил Найденов.
Снимка: Кирчо Стоичков
И днес Васил Найденов е сред водещите певци в попмузиката ни – и това едва ли изобщо може да бъде предмет на спор, независимо че певецът е на сцената от близо 40 години. По-лесно е да достигнеш върха, отколкото да се задържиш на него, дори и във време, в което музиката има друго измерение. Оказа се обаче, че времето тече бързо не само в абсолютните си мащаби, но и за Васил Найденов и певците от неговото поколение. Навремето, когато започваше своята кариера, композитори с точен усет за актуалност в жанра, сред които Александър Йосифов, Стефан Димитров, Любомир Денев, Тодор Филков, Митко Щерев, Найден Андреев, Кристиян Бояджиев и много други му написаха най-хубавите си песни. Васко ги изпя с изключителен усет. Много от тях той извеждаше на първи позиции, а все повече тийнейджъри го удостояваха с капризно признание, в случая почти равностойно на преклонението им пред техните калейдоскопично сменящи се чуждестранни идоли… Но това стана години по-късно.
Още в „Диана експрес” Васил Найденов като вокалист направи шлагер песента „Синева” на Александър Йосифов и Павел Матев, след нея се появи „Адаптация” и песента на Митко Щерев от едноименния филм стана хит с безспорната заслуга на Васил Найденов. В началото на 80-те години в световната попмузика се забелязва една тенденция на ренесанс в диското като стил в музиката, модата, в начина на обличане и идолопоклонничество. Утвърдени български автори, а и изпълнители, се оказаха общо взето неподготвени от това възвръщане на танцувалната стихия и естествено първите им опити „да отговорят на социалната поръчка”. Също така естествено беше в онези години първите успешни български пробиви да дойдат от средите на по-младите. В този аспект отговорно може да се твърди, че се отнася и за песните, изпети от Васил Найденов – „Бързаш, няма време”, „Всичко ми е наред”, „Рали”, „Междучасие”, „На море” и много други.
За успехите на Васил Найденов – тогава и сега – повлияха много неща. Наивно би било да се твърди, че те се дължат на респектиращото влияние на някои престижни в случая и всъщност съвсем немаловажни обстоятелства: че той има завършено музикално образование, че е пианист и че ориентацията му към музиката има генетична мотивация… Тези неща наистина могат да бъдат, а и са съществена предпоставка за успешна музикантска кариера, но категорично не са в състояние сами по себе си да определят отношението на хилядите, които харесват Васил Найденов като певец.
Ще се опитам накратко да обобщя тези качества, като ще започна с доста оскъдната за повечето български певци способност за артистично присъствие. Чувал съм, а и от чисто професионалните ми контакти с Васко съм виждал с очите си с каква педантична прецизност шлифова и най-дребните певчески и поведенчески детайли. Достатъчно е да се вслушаш в песента на Стефан Димитров „По първи петли” и ще установиш колко „изпипани” са двата контрастни дяла и най-вече първия – речитативния, в който Васко сякаш излива душата си във великолепните стихове на Михаил Белчев. Когато Васил пее, пеят душата му, сърцето му, имаш усещането, че всяка част от тялото пее в него.
Не знам какво си мисли Васил Найденов, когато е сам в студиото и записва нова песен или още повече, когато прави снимки за поредния си видеоклип, дублирайки готовия вече плейбек, как гони „ефекта на присъствието” – но и в повечето негови звукови или видеозаписи този ефект е налице. И създава това впечатление за органичност, изпраща онова излъчване, което като че ли е най-ценното му достойнство. По-ценно от това, че е модерен, актуален – макар, че да си актуален в днешно време е относително понятие, имайки предвид какви „звездички-еднодневки” определят облика на съвременната българска попмузика!...
„И утре е ден” – има такава песен, композиция на Найден Андреев, която преди 30 години пя и записа Васил Найденов. Това е песен, одухотворена и чисто музикантски изработена, така както всичко изпято в репертоара си; той показа на всички ни, че „лекият” жанр всъщност може да бъде и истински сериозен.

петък, 2 септември, от 11.00 часа