Свети Симеон-орач

публикувано на 01.09.14 в 09:10

С този празник започва есенната оран

„Празнично хоро“ – изпълняват Румен Сираков и оркестър „Славия“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С Християнския празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта, се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като „Симеон орач”, „Симеон сърп”, „Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Като начало на новата стопанска година Симеонов ден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.
Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за „курбан на Св. Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено.
Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе” берекетът от дома.
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите.
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове.
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Свети Симеон-орач

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

Джони пред Микрофоните

Застраховка "транспортен травматизъм"

Резервно око: един различен поглед към реалността

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР