1 март - Баба Марта бързала, мартеници вързала
Първия ден на март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първа Марта, Летник. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата й братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. И когато това се случвало тя се разлютявала и времето от слънчево ставало мразовито и мрачно. Старицата имала и изисквания за хората, които ще срещне на своя ден. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те оставали вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде хубаво.
Според народните повели на този ден стопанката на дома става рано, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината за отделния човек, като си избере ден от март (в някои райони се гадае според рождената дата).
Някои от обичаите на първи март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Най-хубавия обичай на първи март е всеки да подарява на своите близки специалния амулет наречен мартеница, който да го дари със здраве и сила през следващата година.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой крайща на България се прибавяли златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести.
Чувството за красота и оригиналност повлияло значително върху облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.
Има различни приказки свързани с произхода на мартениците. Според една този амулет води началото си още от времето, когато траките са живели по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата приказка ни връща по Аспарухово време и разказва, че това се случило когато брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Те вързали края на бяло кълбо конци за крака на сокол, за да полети и да им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала птицата, бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв служеща като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух взел връвта и накъсал конци от бяло - червената нишка и връзвайки ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи”.
Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най-емблематичните и обичани символи на България. Бяло-червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg