Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за Екатерина Апостолова

Тази неделя авторската рубрика „Срещи, гласове, съдби“ на Павел Герджиков в „Неделен следобед“ бе посветена на легендарната българска колоратурка – солистката на Софийската опера Екатерина Апостолова, родена на 17 ноември 1917. Разказът на професор Герджиков започва от началото на 60-те години на ХХ век:
Когато през 1962 година се явих на конкурс за Софийската опера (той се състоеше от три тура: първият тур беше изпълнение с пиано на голямата сцена, вторият тур – концертно изпълнение с оркестър, а третият тур беше откъс от музикално-сценично произведение с партньори, декор, костюми и с оркестър, разбира се)... наши партньори бях именити български оперни артисти... Моят откъс беше първо действие на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и за мен не беше никак трудно да се справя с този откъс, защото тази опера беше моята дипломна работа, подготвена под ръководството на професор Драган Кърджиев – моя учител по актьорско майсторство. Когато кандидатствах за Софийската опера с Фигаро моя партньорка като Сузана беше много голямата българска оперна певица Екатерина Апостолова. Дотогава, в студентските си години, аз я знаех само от сцената. Знаех я като прекрасна Розина, прекрасна Джилда, Лучия в едноименната опера на Доницети. Също така я бях слушал и в постановката на Драган Кърджиев „Фиделио“ през 1957 година. Там пък за първи път чух Сийка Петрова като Леонора, а Екатерина Апостолова беше Марцелина...
Разбира се, какво знаех аз тогава за Екатерина Апостолова? Нищо, освен това, че когато видех името й на афиш, винаги отивах с интерес. Тя много често пееше тогава. Беше с хубава фигура, миньон, много пластична, много раздвижена, подчертано музикална. Знаех, че е от школата на Морфова-Прокопова и винаги отивах с голям интерес да я слушам...


За най-успешните роли на Екатерина Апостолова и за нейните звездни партньори на сцената на Софийската опера от средата на миналия век можете да научите любопитни подробности, ако чуете рубриката „Срещи, гласове, съдби“.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музикалният театър пита "Здравей! Как си, приятелю?"

Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..

публикувано на 17.04.24 в 12:25
Peela

Не е зле!

"Notbad"  ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният трети пореден албум и съдържа четиринайсет авторски пиеси на шестчленния състав от музикантите Йоханес Гранрот (китара, вокали, композиции), Мая Манила (вокали и кийборди), Севери Сорйонен (барабани),..

публикувано на 17.04.24 в 10:30

"Севилският бръснар" с нова постановка в музикалния театър на Линц

Басът Михаел Вагнер отново блесна в Музикалния театър на Линц с дебютна роля. В премиерата на "Севилският бръснар" на Росини на 20 януари тази година той изигра д-р Бартоло. Роденият в Долна Австрия Михаел Вагнер умее да убеждава не само музикално, но и театрално. В това отношение ролята му в "Севилският бръснар" му предостави най-добри условия и..

публикувано на 17.04.24 в 08:45

Лия Петрова представя Корнголд под палката на Йоханес Калицке

Родена преди 34 години в София, Лия Петрова се превърна в откритие на международната музикална сцена през 2016-а, когато спечели първата награда на конкурса"Карл Нилсен" в Дания, ръководен от майстора на пианото Николай Шепс-Знайдер. Следващите години са белязани с поредица от постижения и артистични успехи. Нейните изразителност и талант се..

публикувано на 16.04.24 в 09:30

Музиката на "Молец", която носи усещане за свобода

Един мъдър човек каза, че откакто се е появило радиото, самотата вече не била същата. А какво да кажем за музиката в такъв случай?! Какъв разговор само водим с нея, без дума да кажем. Когато душата има нужда да замълчи и търси друга душа, музиката говори като за двама. Когато живееш между невъзможности, музиката ти показва пътя. Разкрива ти..

публикувано на 16.04.24 в 08:05