Заглавието, представено в Лиеж бе „Граф Ори“ на Росини. В центъра на действието е авантюристичен, похотлив млад благородник, който използвайки отсъствието на мъжете в замъка на Формутие, сражаващи се в кръстоносен поход срещу сарацините, се опитва да плени сърцето на красивата графиня Аделе - първо преоблечен като отшелник, а малко по-късно дегизиран в одеждите на монахиня.
„Граф Ори“ е изящна, фина опера, напоена с френски аромат. Творбата е изпълнена с най-невероятни дегизирания, фалшиви идентичности, измами и неприкрити еротични желания. Особено специален е терцетът в края на операта, когато в огромно легло и под прикритието на нощта тенор, преоблечен като монахиня си мисли, че докосва тялото на желаната графиня - сопрано. Всъщност в мрака той милва своя собствен паж Изолие - млад мъж, изпълняван от мецосопран.
Постановката в Лиеж, копродукция с парижката Опера Комик, е на французина Денис Подалидес. Режисьорът пренася действието от средновековието в епохата на създаването на операта - началото на XIX век. Кръстоносният поход е заменен с военната кампания на Франция за колонизирането на Алжир. Това е загатнато по време на увертюрата чрез прожекции на емблематични картини от събитието.
Граф Ори е представен като свещеник (според първоначалния замисъл на авторите), а не като отшелник - образ, наложен от цензурата. В първо действие интригата протича в църква. Декорът на Ерик Руф включва изповедалня, дървен кръст, издигнат амвон, от който с фалшиво шкембе и залепен нос Ори произнася обещания за изцеляване на всякакви болежки и дори решаване на любовни проблеми. За режисьора в католическите религиозни символи рефлектира строгият пуританизъм, който задушава всяка форма на желание. Във второто действие вътрешността на замъка на Формутие напомня по-скоро на строг манастир с голи, сиви стени. Разразилата се буря довежда бедстващите „монахини“, които внасят оживление в монотонния дневен ред. Издигната бяла каменна надгробна плоча служи за легло, в което протича игривият финален терцет. Елегантната, рафинирана режисура на Денис Подалидес е подкрепена от великолепните костюми на Кристиан Лакроа и красиво осветената сцена - дело на Стефани Даниел.
Посетих спектакъла на 27 декември. В него многообещаващото белгийско колоратурно спорано Жоди Девос се изяви като богатата, очарователна, млада и все още необвързана графиня Аделе. Преди началото интендантът Мадзонис съобщи,че певицата е болна, но въпреки това ще пее. Неразположението на Девос не се почувства осезателно - може би емисията й бе малко по-тънка и изпълнението по-предпазливо. Все пак певицата показа много чиста, ефирна линия с лекотата на флейта. Сопраното притежава и отлична колоратурна техника. Стабилен, но не и изключителен бе Енрико Мирабели като Рембо, близък другар на графа. Във второ действие героят открива богатата винарска изба на замъка и разпалено описва премеждията си, сякаш става дума за военен поход. Мнозина ще познаят в този номер неговия оригинал - арията на Дон Профондо от „Пътуване до Реймс“. Ролята на пажа Изолие е една от така наречените женски партии в панталони. В нея се представи италианското мецосопрано Жозе Мария Ло Монако - млад, подвижен глас със много свободен висок регистър.
Невероятен в богатата централна партия на Ори бе бележитият белкантов тенор Антонино Сирагуза. При все, че по природа тембърът на певеца не е особено красив, италианецът демонстрира чудесен Росиниев стил, чиста френска дикция, пробивна емисия. Гласът се разтваряше с голяма лекота във височините и тенорът включи смели интерполации, достигащи трета октава. Изпълнението му се запомни с изключително динамично разнообразие. Сирагуза е редовен участник на фестивала в Пезаро, където вече е пял в девет Росиниеви опери.
Повече можеше да се желае от оркестъра на Операта в Лиеж, който под палката на Жорди Бернасер се ограничи до чисто акомпанираща роля.
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg