„Адина“ – едноактен фарс от Джоакино Росини по либрето на маркиз Герардо Бевилакуа-Алдобрандини (съдържание)

Първа сцена – В Багдад, в сарая на Халифа
Достигналият средна възраст Халиф ще се жени за младата Адина. Слугата Селим е влюбен в Адина и е нещастен от предстоящото събитие. Той разбира, че девойката е затворена в сарая, но се надява скоро да я види. Двамата се обичат от деца, но са жестоко разделени от служителите на Халифа. Градинарят Мустафа е готов да помогне на младите.
Халифът с нетърпение очаква сватбата и проверява последните приготовления. Той споделя вълнението си със своя приятел Али и му казва, че Адина много му напомня за Зора, жената, която преди време е обичал много. Малко преди да се оженят, той е бил пленен по време на битка, а след като се е прибрал не е могъл да открие никаква следа от своята любима. Той е разказал тази история на Адина и тя развълнувана е приела да се омъжи за него.
Самата Адина, обаче не може да се освободи от мислите за младежката си любов, когото тя мисли за мъртъв. Фактът, че всички я почитат и че ще бъде господарка, както и отношението на Халифа будят огромно уважение у нея, но тя не го обича. Към нея се приближава Мустафа, който й казва, че нейният любим е жив и че той като нея е пленник. Тя научава, че той е готов да избяга с нея. Селим поръчва на Мустафа да уреди бягството им.

Втора картина – Стая в сарая
Адина иска от Халифа да остане сама в покоите си, за да може да премисли всичко още веднъж преди брака си.
Халифът също е стъписан. Появяват се съмнения, които се потвърждават от Али, който му казва, че Адина е имала дълъг и много разгорещен разговор с непознат в градината. Той заповядва всички входове на сарая да бъдат строго следени.

Трета картина – На брега на реката, която е до сарая
Мустафа води Адина на мястото на срещата, където я очаква Селим. Адина е гузна, че е пренебрегнала своя благодетел, но любовта е по-силна. Двамата са готови да отпътуват, но топовни гърмеж известяват, че бягството е разкрито. На мястото идва сам Халифът, който е вбесен. За всички вместо щастлива нощ тя се е превърнала в нощ на ужас.

Четвърта картина – Стая в сарая
Разбрала, че Халифът не иска да я види, Адина е успяла да се промъкне в покоите му, за да моли милост за мъжът, когото обича от най-ранните си години. Това още повече вбесява господаря и той заповядва присъдата да бъде изпълнена незабавно. Адина се хвърля на земята и в този момент се вижда нейната огърлица. Халифът веднага разпознава подаръка, който е направил преди много години на своята любима Зора. В нея е скрит негов портрет като съвсем млад. Така става ясно, че Адина е негова дъщеря. Всичко е простено и животът продължава – за Адина с баща си и своя обичан Селим, а за Халифа с дъщерята, която е открил.