Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Епизод 534

Разходка със Славето

Славчо Пеев
Снимка: БГНЕС

В епизод 534 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред големия актьор, велик разказвач и изключителна личност Славчо Пеев.

Не се разделяме с винаги светлия Славчо, а излизаме на поредна разходка с него. В нея ще разберем как се играе тенис на маса, но без хилки и топче, какво е да си зет на Карл Маркс и как децата на 60-те години на ХХ век порастваха с хора като Славчо, Климбо и Радой около себе си.

Тази следобедна разходка ни връща към образа на човека сред зъбчатките на системата, на оцеляващия в клещите на тоталитаризма, на безпътния в лабиринта на бюрокрацията. Портрет на абсурда и реалността, нарисуван живописно от творческото единство на Станислав Стратиев и Славчо Пеев. Не всички знаят, но големият сатирик Стратиев пишеше своите пиеси с ясната представа, че главната им роля ще се изпълнява задължително от Пеев. Както Йордан Радичков кроеше моноспектакли по мярката на Григор Вачков, а Скорсезе правеше високо кино по творческия ръст на Де Ниро.

Софиянци от втората половина на ХХ век много добре помнят как сатирата на Сатирата създаваше опашки на касата за билети, които достигаха до входа на Народния театър. И това не беше обида за останалата част от съсловието, а привилегия на едно комедийно поколение, което, според думи на Калин Сърменов, може да се появи отново след 400 години.

Славчо Пеев пое по светлия си път безгрижно, като последния рицар на това поколение. За да остане неизменен и вечен пътник в "Трамвай по желание", където обичаше да прекарва малка част от земните си разходки.

Затова, останете не с епитетите за Славето, а с неговите безкрайни сюжети.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софроний – грешник, светец или екшън герой?

"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Тя идва след дебюта "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи" и "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари". Авторът проследява живота и делото на Софроний в опит да го постави на..

публикувано на 25.12.24 в 11:09
Георги Тошев

Георги Тошев посвети книга на Лили Иванова

Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..

публикувано на 24.12.24 в 16:12

Коледа и Ханука – тази година ще празнуваме в един ден

Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..

публикувано на 24.12.24 в 15:28

Националната галерия показва графични листа от Пабло Пикасо

Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..

публикувано на 24.12.24 в 13:25
Елена Петрова

Женският поглед към киното – актрисата Елена Петрова за киното като убежище

Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..

публикувано на 24.12.24 в 12:50