В епизод 534 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред големия актьор, велик разказвач и изключителна личност Славчо Пеев.
Не се разделяме с винаги светлия Славчо, а излизаме на поредна разходка с него. В нея ще разберем как се играе тенис на маса, но без хилки и топче, какво е да си зет на Карл Маркс и как децата на 60-те години на ХХ век порастваха с хора като Славчо, Климбо и Радой около себе си.
Тази следобедна разходка ни връща към образа на човека сред зъбчатките на системата, на оцеляващия в клещите на тоталитаризма, на безпътния в лабиринта на бюрокрацията. Портрет на абсурда и реалността, нарисуван живописно от творческото единство на Станислав Стратиев и Славчо Пеев. Не всички знаят, но големият сатирик Стратиев пишеше своите пиеси с ясната представа, че главната им роля ще се изпълнява задължително от Пеев. Както Йордан Радичков кроеше моноспектакли по мярката на Григор Вачков, а Скорсезе правеше високо кино по творческия ръст на Де Ниро.
Софиянци от втората половина на ХХ век много добре помнят как сатирата на Сатирата създаваше опашки на касата за билети, които достигаха до входа на Народния театър. И това не беше обида за останалата част от съсловието, а привилегия на едно комедийно поколение, което, според думи на Калин Сърменов, може да се появи отново след 400 години.
Славчо Пеев пое по светлия си път безгрижно, като последния рицар на това поколение. За да остане неизменен и вечен пътник в "Трамвай по желание", където обичаше да прекарва малка част от земните си разходки.
Затова, останете не с епитетите за Славето, а с неговите безкрайни сюжети.
Снимка – БГНЕС
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
"И аз слязох" е роман за безстрашни читатели – за всеки, носещ кръста на своята съдба и питащ се откъде идват доброто и злото. В "Артефир" авторът Владимир Зарев представя основните мотиви в книгата, която от 1 април може да бъде намерена в книжарниците. В романа "И аз слязох" Зарев прави дързък опит да обясни нашето съществуване през..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно подкопава установените представи. Като добавим и загатнатият уж криминален момент с неустановената самоличност на един труп, открит случайно, нещата още повече се заплитат. Читателят е въвлечен..
В редакция "Хумор и сатира" сме хора пластични, приспособими и промени в климат, време или местоположение не ни плашат, посрещаме ги добре. Такъв е случаят и с това издание на "Голямата къща на смешните хора", което само тази неделя ще започне в 23 часа. В него който е буден, може да чуе: - "Истинските новини" – "Евробарометър" изследва в кои..
Градската художествена галерия – Пловдив показва изложба керамична скулптура на художника, керамик и скулптор Александър Стефанов в Първа зала на голямата Постоянна експозиция. В "Артефир" директорът на галерията Красимир Линков изразява своята благодарност, че Александър Стефанов е инициирал тази специална експозиция, като е предоставил..
В рубриката "Разговорът" днес имаме удоволствието да ви представим една от онези личности, които със своето присъствие преобразяват обикновения ден в нещо..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
