В епизод 549 "Трамвай по желание" поставя на вниманието на своята публика една от най-значимите фигури на Ренесанса Пиер дьо Ронсар.
През тази година светът отбелязва 500 г. от рождението на великия поет, вдъхновител на Плеядата, знаменитото поетическо обединение във Франция през XVI в., и радетел за обновлението на френския език.
Любопитно е, че съществува висока вероятност обновителят на френския език и символ на Френския Ренесанс да се окаже потомък на знатен български род. Според проф. Пламен Павлов Пиер дьо Ронсар е българският принос в европейската цивилизация. Тезата е защитена от д-р Александър Стойков в книгата му "Прародителите на Пиер дьо Ронсар в Средновековна България". Според двамата изследователи много исторически извори категорично водят до болярски род от Видинското царство, който по една или друга причина попада във Франция и така се създава родът Ронсар.
"Пиер дьо Ронсар наистина има български корени – това е съвършено ясно от документи, категоричен бе проф. Павлов при представянето на книгата преди време. – Тя не е предназначена за 500-ата годишнина от рождението на една от най-големите фигури във френската и европейската култура, но Слава Богу, че я има, защото в България нямаше да се знае нищо по тази тема."
"Българският произход на Пиер дьо Ронсар може да се удостовери съвсем надлежно. Историята около личността му е толкова сложна и красива, че би могла да предизвика завист дори в Холивуд" – убеден е авторът на книгата Александър Стойков.
Стойков разказва още, че самият Пиер дьо Ронсар е писал за собствения си произход, който е намекнат в Елегия 16. В него поетът сам казва, че произлиза "от срещата между Дунава и Тракия". На всеки е ясно за коя територия говори символът на Ренесанса. Но топонимията в казуса е доста разтеглива и невинаги достоверна.
В епизод 549 изследователят Лъчезар Тошев представя още непознати досега исторически факти около личността и произхода на Принца на поетите. В разрез с досегашните хипотези, Тошев посочва, че фамилията Дьо Ронсар произлиза от български севасти, живели в Свищов. Един от тях през 14 в., преди завладяването на България от османците, тръгва на битка във френски земи и се заселва в района на Ронсар, под името Бодуен дьо Ронсар. Тезата е потвърдена и от френския посланик у нас през 2009 г.
Снимка – БНР
Влизайки в затъмнената зала на галерията, не знаем какво точно да очакваме, нито какво точно ще видим. Стените са покрити с найлони, а в залата сме посрещнати от леко страховити звуци. Вътре в пространството виждаме редица от провесени обекти, наподобяващи одрани животни… Изложбата "Всичко, което остава" на Биляна Токмакчиева (куратор Гергана..
Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно..
Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия. Запленена от магията на..
В епизод 574 "Трамвай по желание" представя на своята публика книгата на големия актьор Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор". Необичайното четиво е представено в студиото на "Трамвая" от театралния режисьор Минчо Събев и театралния художник Чавдар Гюзелев. Но ето как самият Ицко обяснява поредното си ново начинание: "Какво значи това ли?..
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо..
На 25 януари бяха връчени престижните годишни награди на Българското национално радио "Сирак Скитник". Сред отличените беше видеокастът "Говори...",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
