Тайнството на нестинарството

Днес нестинарството се практикува на много места в страната, като туристическа атракция. Автентичният нестинарски обичай обаче, е съхранен само в едно село в Странджа планина - село Българи, където се провежда всяка година на 3 юни. Ритуалът е съхранен и в Северна Гърция, предимно на територии, които са били населени от българи до началото на миналия век. За танцуването в жарта ни разказва Мария Йорданова, нестинарка от София.

Макар да се счита за чисто български, подобен танц се среща и сред други народи, почти на всички континенти. Южна Индия, Италия, Унгария, Китай, Северна Африка, подобни игри има и в Япония. Някои сибирски шамани танцуват с барабан и правят шум с железа, призовават духове, мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата. Такива шамани има в северна и южна Америка. Почти всички магьосници, дервиши, шамани и нестинари обаче, поставят като главен елемент на своите мистерии музиката и тъпана. Ролята на „свещения тъпан" е най-голяма. Употребява се само за случая и се държи окачен в параклиса на главния нестинар. 

През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои изследователи корените му се крият в езическото минало на тези земи и произхождат от култа към Слънцето при траките. Огненият кръг е земният образ на Бога Слънце, а жаравата се е разстилала като звезда, което е равнозначно на слизането на Бога при хората. Затова досег с огъня имат само прихванатите, призованите от Светока, т.е. тези които Св. Константин и майка му Св. Елена са призовали. 

За човешкия организъм има граници на температурна издръжливост. При температура 70 - 100 градуса, независимо дали тази топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или лъчиста топлина човек се изгаря. При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага, при по-ниските - след известно време. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да издържи. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на жарта, която е минимум 400 градуса. Този факт се явява в противоречие с основните закони на съвременната биология. Медицински лица са установили, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна и въпреки различната по продължителност игра в огъня - не по-малко от 10 минути до час в миналото, те не получават никакви бегли следи от изгаряния. 

Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали като сяра, арабска гума, оцет, азбест. През 1912 г. проф. Михаил Арнаудов е на същото мнение, но през 1924 г. обявява този процес за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".