Нергис Имамоглу: Да гледаме през очите на другия, за да опознаем себе си

Наскоро в Арт галерия „Кръг” се откри нестандартна експозиция, която представя едно лично изследване на родената в село Мост докторантка в Историческия факултет на Университета „Улудаг” в Бурса Нергис Имамоглу. 
Нергис Имамоглу изследва различни страни на въпроса „Кои сме ние?”, като проследява нишката на културната памет на местното население. Тя си признава, че посвещава това изследване на „всички изселници -турци от България, напуснали родните си земи след 1989-та година…”, поставяйки се на мястото на всеки от тях, който се завръща в родината и усеща, че живее „между два свята”, „две отечества”в едно непрестанно „душевно странство”, търсейки корените си.  Историчката също живее между своите „две отечества”и темата на дисертацията й е „Православната култура на Балканите през Османския период (по български извори от 18-ти век)”.
...Имам детски спомени за България, идеализирани, носталгия по миналото, всичко си го има, както при всеки човек, който е живял тук дълги години, след това се е изселил, няма значение къде - в Турция или Европа... Необходимост от завръщане към корените се появява след известно изстрадано време в чужбина, въпреки че Турция не сме я мислили като чужбина. Обаче тези години бяха изстрадани, като странстване в чужбина. За мнозина България остава родината. За мен това беше чисто емоционално откритие, но след това се впуснах в научно търсене. Сега моята идея е да изследвам историята и културата на Балканите, това ми е специалността, която съм избрала...
...Може да се каже, съм новатор в турската историческа наука. До този момент православната култура на Балканите не е изследвана, освен в някои аспекти и то по османски извори - държавни архиви, които описват какви са били законите към немюсюлманите. По български извори не е правено изследване досега. Аз подходих не само като историк, но и като културолог. Интересува ме света на православното население в Османската империя, как са живели хората едно време. Въпреки че сме обитавали едно пространство и имаме много общи неща, се познаваме много малко, защото досега в историята се е писало само от собствена гледна точка...
...Ползвала съм български извори от 18 и 19 век - църковни устави, манастирски хроники, сборници дамаскини, приписки, вестници и периодичен печат, поучителни слова. Самият период е интересен, това е времето на Танзимата, на модерното, новото, светското. Във всички тези извори липсва усещането, не мога да разбера, че този свят, православният,  живее под шапката на Османската, на чуждата империя. Този свят живее със свои закони, със специфични черти, култура, различна от другата, религия, чужда на официалната. В изворите я няма държавата, няма го влиянието на Цариград, сякаш виждам държава в държавата...
В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор на Станислава Георгиева с Нергис Имамоглу, в който ще научите още любопитни свидетелства за миналото на Балканите, като кръщаването на турски деца например, за влиянието на православната култура върху исляма, за опазването на православната идентичност, за днешната обратна миграция и хората с двойна идентичност, които живеят в две родини, но всъщност нямат нито една, за завръщането в България като "вкъщи" и чувството за дом, което се появява след дълго отсъствие и става съзнателен избор, а не принудително завръщане. 


Вижте още

Кърджали в 107 свободни години - от ориенталско селище до модерен град

Преди 107 години, на 21 октомври 1912 г. ген. Васил Делов, начело на Хасковския отряд, освобождава Кърджали от османска власт и присъединява Източните Родопи към независима България.  Градът е превзет само за три дни. Настъплението започва на 18 октомври, на следващия ден са завзети Пчеларово и Стремци, на 20 октомври Хасковският отряд..

публикувано на 21.10.19 в 17:44

Златка Янева: Мара Михайлова е все още неизследвана от краеведите

Специална тематична изложба с ценни архивни документи, издирени в Пловдив, разказва как е основан празника на Кърджали и за един от символите на града - паметника на Освободителите, в подножието на който се честват всички национални празници. Архивните единици са събрани от отдел Краезнание на Регионалната библиотека "Никола Йонков..

публикувано на 17.10.19 в 12:40

Васил Визев: Трагедията в българския футбол се подготвя 30-40 години

Няма стратегия на БФС за развитието на детско-юношеския футбол, а  добрите футболисти се градят в детско-юношеските школи.  Така легендарният играч на Арда Васил Визев, сега треньор в Кърджали, коментира резултата на мача България - Англия. Няма условия, тренирам децата на разорана ливада, каза още той: Всеки един ръководител, всеки един..

публикувано на 16.10.19 в 14:37
Проф. Хикмет Мехмедов

Хикмет Мехмедов: Пожелавам на кърджалийци да носят красотата в душите си

В навечерието на Деня на Кърджали радио Кърджали ви среща с почетния гражданин Хикмет Мехмедов. Той е роден в Кърджали. Десетгодишен постъпва в школата по балет в Дома на културата. След завършване на Държавното хореографско училище в София работи като балетист в Софийската народна опера и Балет "Арабеск". През 1982 година завършва с отличие балетна..

публикувано на 15.10.19 в 11:44
Михаил Михаил

И на остров Родос усетиха фалита на "Томас Кук"

Фалитът на британската туристическа компания "Томас Кук" се усети и на гръцкия остров Родос - една от най-атрактивните летни дестинации. Някои от пристигналите там с ваучери от компанията чуждестранни туристи заминаха с граждански полети на своите държави, а разходите по тяхното прибиране бяха поети от съответните правителства. " Нито един от..

публикувано на 14.10.19 в 11:56
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Медиите не могат да спират военни конфликти, но помагат за предотвратяването им

Захари Карабашлиев ще посети за първи път Кърджали на 11-ти октомври  по покана на Регионалната библиотека Н.Й.Вапцаров. Той ще се срещне със свои почитатели в Читалище Обединение в 17,30 часа.  Ето какво каза Карабашлиев за радио Кърджали преди пристигането си в града: Писателят  е роден във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В..

публикувано на 11.10.19 в 09:01
Елена Паскалева

Елена Паскалева: Националната система 112 непрекъснато се усъвършенства

Вече 11-та година в България работи Националната система 112. Тя е създадена като ангажимент, поет от страната ни във връзка с присъединяването ѝ към ЕС. Системата функционира самостоятелно от 30 септември 2008 година в цялата страна, в т.ч. и в Кърджали. За какво най-често звъним на 112, има ли все още недобросъвестни граждани, които се..

публикувано на 11.10.19 в 08:11