"Студен кладенец", късче рай за диви животни, ловци и туристи

Дивечовъдният участък Студен кладенец е може би единственото място в света, където на свобода живеят огромен брой - над 1500 елени-лопатари. Малко хора знаят, че в България има два участъка, които са към Националното Ловно-рибарско сдружение. Едното стопанство е близо до Ихтиман - Еледжик. Другото е Студен кладенец. 
Ние, които работим тук, твърдим, че нашето е по-хубаво. Колеги, които идват, го харесват, ловците го харесват и много от екотуристите също започват да стават редовни посетители на стопанството, казва с усмивка директорът на Дивечовъдния участък Студен кладенец Георги Шереметев.
Водещо за участъка е ловното стопанство. То осигурява сериозният обем средства за издръжка, които миналата година имат сериозен ръст. Знам, че има много противници на това да бъдат отстрелвани животни, но те се отстрелват по определени критерии, т.е. вадят се животни, които не са много перспективни или пък са преминали максимума на своето развитие, разказва Шереметев. Ние сме може би едно от стопанствата с най-голяма посещаемост в месеците за лов - от септември до края на януари. Почти нямаме свободни дни. Работим седем дни в седмицата. Идват както групи, така и единични ловци. Все повече са българите. За миналата година 108 са българите и само 38 са чужденците, обяснява директорът. Според него българите напредват и с познанията си за лова, и с финансовите си възможности, които им позволяват да плащат едни сериозни пари за лов. 
Финансовите възможности са много относителни. Виждали сме хора, които имат едно-две заведения и оставят доста пари, и други, които са национално известни и понякога спорят за суми, които би трябвало изобщо да не ги притеснява, коментира Георги Шереметев.
От една страна уникалната природа, а от друга уникалността на мястото, в което на свобода живеят около 1500 елени лопатари води ловците тук, смята директорът на участъка. Освен лопатари, тук на свобода живея и благородни елени, зубри, диви коне, лешояди, зайци и много други птици и животни. Проблеми не липсват. Един от сериозните е малкото паша, която не достига за дивите и за увеличаващия се брой домашни селскостопански животни. Заради субсидиите от Европа много фермери развиват животновъдството, но не изграждат модерни ферми, а пускат животните без пастир на паша. Така пасищата се дублират, а в Източните Родопи площите са малко, обяснява ситуацията Георги Шереметев. Опитваме се да направим проблема достояние на хората, от които зависи това и те го приемат, като видят за какво става въпрос, но като конкретни мерки не виждам как може да се реши, защото политиката на Европейския съюз на този етап е да подпомага животновъдството, казва Шереметев.   
За останалите проблеми, като загубените територии и естествената среда за дребния дивеч заради земеделието, както и за остарелия закон за лова, за природните "аномалии" като съжителството на чакали и вълци, смелостта на заека, който гони лисица или за елена-лопатар, който не се страхува от вълка, за младите хора, които носят новата екокултура, може да чуете в цялото интервю на Станислава Георгиева с Георги Шереметев в прикачения звуков файл. 
Вижте още

Кърджали в 107 свободни години - от ориенталско селище до модерен град

Преди 107 години, на 21 октомври 1912 г. ген. Васил Делов, начело на Хасковския отряд, освобождава Кърджали от османска власт и присъединява Източните Родопи към независима България.  Градът е превзет само за три дни. Настъплението започва на 18 октомври, на следващия ден са завзети Пчеларово и Стремци, на 20 октомври Хасковският отряд..

публикувано на 21.10.19 в 17:44

Златка Янева: Мара Михайлова е все още неизследвана от краеведите

Специална тематична изложба с ценни архивни документи, издирени в Пловдив, разказва как е основан празника на Кърджали и за един от символите на града - паметника на Освободителите, в подножието на който се честват всички национални празници. Архивните единици са събрани от отдел Краезнание на Регионалната библиотека "Никола Йонков..

публикувано на 17.10.19 в 12:40

Васил Визев: Трагедията в българския футбол се подготвя 30-40 години

Няма стратегия на БФС за развитието на детско-юношеския футбол, а  добрите футболисти се градят в детско-юношеските школи.  Така легендарният играч на Арда Васил Визев, сега треньор в Кърджали, коментира резултата на мача България - Англия. Няма условия, тренирам децата на разорана ливада, каза още той: Всеки един ръководител, всеки един..

публикувано на 16.10.19 в 14:37
Проф. Хикмет Мехмедов

Хикмет Мехмедов: Пожелавам на кърджалийци да носят красотата в душите си

В навечерието на Деня на Кърджали радио Кърджали ви среща с почетния гражданин Хикмет Мехмедов. Той е роден в Кърджали. Десетгодишен постъпва в школата по балет в Дома на културата. След завършване на Държавното хореографско училище в София работи като балетист в Софийската народна опера и Балет "Арабеск". През 1982 година завършва с отличие балетна..

публикувано на 15.10.19 в 11:44
Михаил Михаил

И на остров Родос усетиха фалита на "Томас Кук"

Фалитът на британската туристическа компания "Томас Кук" се усети и на гръцкия остров Родос - една от най-атрактивните летни дестинации. Някои от пристигналите там с ваучери от компанията чуждестранни туристи заминаха с граждански полети на своите държави, а разходите по тяхното прибиране бяха поети от съответните правителства. " Нито един от..

публикувано на 14.10.19 в 11:56
Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев: Медиите не могат да спират военни конфликти, но помагат за предотвратяването им

Захари Карабашлиев ще посети за първи път Кърджали на 11-ти октомври  по покана на Регионалната библиотека Н.Й.Вапцаров. Той ще се срещне със свои почитатели в Читалище Обединение в 17,30 часа.  Ето какво каза Карабашлиев за радио Кърджали преди пристигането си в града: Писателят  е роден във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В..

публикувано на 11.10.19 в 09:01
Елена Паскалева

Елена Паскалева: Националната система 112 непрекъснато се усъвършенства

Вече 11-та година в България работи Националната система 112. Тя е създадена като ангажимент, поет от страната ни във връзка с присъединяването ѝ към ЕС. Системата функционира самостоятелно от 30 септември 2008 година в цялата страна, в т.ч. и в Кърджали. За какво най-често звъним на 112, има ли все още недобросъвестни граждани, които се..

публикувано на 11.10.19 в 08:11