"Студен кладенец", късче рай за диви животни, ловци и туристи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю с Георги Шереметев, директор на Дивечовъден участък ''Студен кладенец''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дивечовъдният участък Студен кладенец е може би единственото място в света, където на свобода живеят огромен брой - над 1500 елени-лопатари. Малко хора знаят, че в България има два участъка, които са към Националното Ловно-рибарско сдружение. Едното стопанство е близо до Ихтиман - Еледжик. Другото е Студен кладенец. 

Ние, които работим тук, твърдим, че нашето е по-хубаво. Колеги, които идват, го харесват, ловците го харесват и много от екотуристите също започват да стават редовни посетители на стопанството, казва с усмивка директорът на Дивечовъдния участък Студен кладенец Георги Шереметев.

Водещо за участъка е ловното стопанство. То осигурява сериозният обем средства за издръжка, които миналата година имат сериозен ръст. Знам, че има много противници на това да бъдат отстрелвани животни, но те се отстрелват по определени критерии, т.е. вадят се животни, които не са много перспективни или пък са преминали максимума на своето развитие, разказва Шереметев. Ние сме може би едно от стопанствата с най-голяма посещаемост в месеците за лов - от септември до края на януари. Почти нямаме свободни дни. Работим седем дни в седмицата. Идват както групи, така и единични ловци. Все повече са българите. За миналата година 108 са българите и само 38 са чужденците, обяснява директорът. Според него българите напредват и с познанията си за лова, и с финансовите си възможности, които им позволяват да плащат едни сериозни пари за лов. 

Финансовите възможности са много относителни. Виждали сме хора, които имат едно-две заведения и оставят доста пари, и други, които са национално известни и понякога спорят за суми, които би трябвало изобщо да не ги притеснява, коментира Георги Шереметев.

От една страна уникалната природа, а от друга уникалността на мястото, в което на свобода живеят около 1500 елени лопатари води ловците тук, смята директорът на участъка. Освен лопатари, тук на свобода живея и благородни елени, зубри, диви коне, лешояди, зайци и много други птици и животни. Проблеми не липсват. Един от сериозните е малкото паша, която не достига за дивите и за увеличаващия се брой домашни селскостопански животни. Заради субсидиите от Европа много фермери развиват животновъдството, но не изграждат модерни ферми, а пускат животните без пастир на паша. Така пасищата се дублират, а в Източните Родопи площите са малко, обяснява ситуацията Георги Шереметев. Опитваме се да направим проблема достояние на хората, от които зависи това и те го приемат, като видят за какво става въпрос, но като конкретни мерки не виждам как може да се реши, защото политиката на Европейския съюз на този етап е да подпомага животновъдството, казва Шереметев.   

За останалите проблеми, като загубените територии и естествената среда за дребния дивеч заради земеделието, както и за остарелия закон за лова, за природните "аномалии" като съжителството на чакали и вълци, смелостта на заека, който гони лисица или за елена-лопатар, който не се страхува от вълка, за младите хора, които носят новата екокултура, може да чуете в цялото интервю на Станислава Георгиева с Георги Шереметев в прикачения звуков файл.