Женда шепне приказки от миналото

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Станислава Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Малко след село Женда, на около 3 километра от шосето, се намира едно от най-привлекателните за туристите места в Източните Родопи - местността Биюк тепе, както я наричат местните хора. Тя обединява тракийско светилище, крепостта Асар кая, изсечени в скалите трапецовидни тракийски ниши, причудливи скални образувания, както и останки от гроб на мюсюлмански местен светец. И бисерът в тази композиция - впечатляваща скална гъба, разположена самотно на поляна под крепостта. 

Скалната гъба и Асар кая са сред магнитите в Източните Родопи. И няма как да е иначе. Природата тук спира дъха, нишите са мистични, крепостта - величествена, а скалните образувания - впечатляващи. Цялата местност е позната като Тракийско светилище Биюк тепе. Районът е осеят с причудливи скали, изсечени скални олтари, кръгове с диаметър над 3 метра, култови ниши. Крепостта местните хора наричат Асара или Асар кая.

Това разказват Мустафа Руфат и Юзеир Юзеир, които срещам до Скалната гъба. И двамата са родом от Женда. Мустафа живее в Кърджали, а Юзеир - в Измир. 

Тук е свято място, има някаква енергия, казва Мустафа Руфат и си спомня: "Лятото има определена дата, в която се прави молитва за дъжд. Като бяхме малки, идвахме. Големите колеха животни и се събирахме всички околни села. Като свърши, бях малък, но помня, докато се прибирахме, обикновено от Безводно облаци се появяваха. Докато идем вкъщи, почваше дъжда да вали."

Тази година молебенът за дъжд на близкото село Соколите, който се прави на това място, се проведе на 7 август, разказва кметът на Женда Рахим Идриз. И той потвърждава за силата на молитвата. "Молитвата докарва дъжд. Не винаги, обаче докарва. Даже си спомням една година, когато вечерта месото беше заклано и след като се прочете вечерната молитва, такъв дъжд два дена се изсипа и нито гости, нищо, на следващия ден не можахме да посрещнем, и пилафа не можахме да направим и на половин цена месото после в Черноочене го върнахме на кланицата", разказа той.

Не е чудо идването на дъжда, от крепостта е, тя е свято място, смята Юзеир Юзеир. Той всяка година си идва в България, но сега за първи път от 30 години се връща в мястото на своето детство. "На сърцето ми е миналото, което отново преживявам, спомените", казва мъжът.

Двамата мъже не знаят какво е било това древно население, което е живеело преди хиляди години на тези земи и което е създало тези скални изсичания. И двамата знаят за предания, че някога тук е минала страшна болест, като днешния коронавирус, и хората масово са починали. Погребани са на едно място.

Юзеир разказва, че добре си живее и в Турция, но задължително поне веднъж в годината е в България. Спомня си и за живота някога и как държавата е помагала на хората в планинските райони. "Изкупуваха млякото, телетата, агнетата взимаха и плащаха. В училището в Женда имаше 180 ученици. Сега няма", реди спомени мъжът. Животът беше труден, но хубав, казва Юзеир.

Мустафа си спомня тежките зими в детството си, когато е трябвало цялото семейство да гази дълбоки преспи, за да набере листа за животните или за да могат децата да отидат на училище. А сега какво - падне малко сняг и обявяват жълти, оранжеви и червени кодове, казва мъжът.

Тук спирам разговора с Мустафа и Юзеир, двама приятели от детските години, дошли да побродят и да си припомнят младостта из магичните места на село Женда. Откъм крепостта се задават още туристи, които Юзеир посреща свойски. 

Така е, в планината всички са равни и подвластни на красотата на минало, природа и човещина.