Всички тези договори, всичко, което е направено, разбира се, ще бъде подложено на внимателен анализ – веднъж със специалисти и втори път, има си съответните контролни органи, ако се налага и те да погледнат какво е правено.
Не зная дали генералният директор на Радиото може да спира обществени поръчки. Ако има обаче някакви съмнения, ако тези обществени поръчки не са направени както трябва, тогава, ако имам възможност, ще ги спра, без да се поколебая.
Ще оптимизирам абсолютно всички разходи в Радиото, така че да се знае всяко левче къде отива и за какво отива, заяви Велев и обеща да не се купуват неща, които не са необходими.
Новият директор, който вече е оглавявал БНР в периода 1998- 2001 година, заяви, че една от първите му задачи ще бъде да опита да подобри и заплащането на труда на работещите:
На други места са решени въпросите с хонорарите. Важното е за какво се получават парите, какво работи срещу заплата, какво работи срещу хонорар. Когато има ясни правила, тогава няма напрежение около това и е ясно кой и за какво получава парите си, това е най-важно.
Има хора, които влизат в пенсионна възраст. Те ще бъдат пенсионирани и няма да се назначават нови на техни места, ако не се налага. От друга страна, хора, които не са ангажирани с труд достатъчно, не са натоварени достатъчно, не могат да бъдат спокойни за работните си места, тъй като, може да е обществено радиото, но все пак не е социална институция и не е място за получаване на помощи. Всеки трябва да се труди в това Радио и да се знае за какво е в Радиото, нали?! Нямам намерение да чакам някой да ми спусне 10% за съкращения. Съкращенията не са 10 или 15% – това е един механичен подход. Подходът е по-скоро какво ще произвеждаш, каква програма ти трябва, колко програми ще се правят и колко човека трябва да правят тези програми. Това е подходът, правилният, за да се прецени колко хора трябва да работят в Радиото.
Александър Велев очерта като основен проблем в БНР липсата на координация в "Хоризонт" и между отделните програми.
В "Хоризонт" често няколко предавания работят по една тема, но не я развиват, а механично я копират помежду си. Често програмите на БНР се дублират, допълни Велев. Той възнамерява да възстанови Програмния съвет на БНР, но като обществен орган с участието на експерти.
Новият директор иска да привлече и повече младежка аудитория сред слушателите на БНР. За целта той планира преустройство на Радио София:
Младежката аудитория чрез "Хоризонт" няма да можем да я превземем, защото младите хора не се интересуват толкова от политиката, а мястото на политиката, на новините е тук, в "Хоризонт". Радио София беше един успешен експеримент като старт, но социологията, поне това, което виждам към момента, не оправдава очакванията. Там мисля да преформатираме радиото и да го насочим повече към младите хора, да се опитаме да хванем младите хора и от там нататък, евентуално, по възможност, да разширим с една програма, която да бъде и национална. Ние сме обществено радио – на цялото общество. Не сме на застаряващото поколение, не сме на средното поколение, а сме на всички и би трябвало да произвеждаме програми за всички.
Смятам, че до края на тази година много от промените ще бъдат вече факт, заяви новият директор. Всички служители ще имат достъп до записи от заседанията на Управителния съвет, за да могат да се запознаят с мотивите за всяко решение, обеща още той.
Моята задача е да вдигнем нивото на Радиото, да подобрим програмите и да вдигнем слушаемостта. 12-15% слушаемост за "Хоризонт" е много малко. Това, че "Веселина" е пред нас, е показателно!
На слушателите можем да обещаем, че ще се опитаме да бъдем по-забавни, по-интересни за тях, по-слушаеми. На мен ми се иска да ни повярват. Доверие има в Радиото. Да ни вярват, че ще ставаме все по-добри.
Интервюто на Снежана Иванова с Александър Велев можете да чуете от звуковия файл.
Концепцията на Александър Велев за развитието на БНР, която той представи пред СЕМ по време на изслушването на 11-и май, можете да видите ТУК
