Интервю на Таня Величкова с Нели Огнянова, София Владимирова и Тони Николов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ролята на правото в борбата с фалшивите новини се очаква да не е толкова голяма.
Това каза за предаването „Неделя 150“ медийният експерт Нели Огнянова,
Там ще разчитаме по-скоро на добри практики. Там ще разчитаме на образци на поведение, ще разчитаме на отговорна журналистика. Ролята на наградите за качествена журналистика е много важна, защото те очертават стандартите за нашата журналистика.
Законът за радиото и телевизията е на почти 20 години, а в този период обществените отношения са се развили, изтъкна Огнянова. Европейската медийна директива пък е на 30 и работа по осъвременяването ѝ предстои в близките месеци.
Всяка ревизия на медийната директива води до необходимост от промяна на националното законодателство, така че и в България, след приемането на директивата ще има срок, в който държавата ще е длъжна да въведе новите положения на директивата. Обществените медии не са предмет на ревизията и това трябва да бъде ясно. Тоест ако законът се променя, директивата непосредствено няма да изисква пренаписване на тази част, която е свързана с управлението, мисията и финансирането на обществените медии. Тоест трябва да има политическа воля за това в България.
По отношение на обществените медии в закона има една глава, която вън от всяко съмнение се нужда е от актуализиране. Общественият характер на обществените медии трябва да бъде утвърждаван постоянно, като започнем от съдържанието на обществените медии и като стигнем до финансирането, което реално позволява това съдържание да достигне до цялата българска аудитория. Всички тези въпроси трябва да бъдат отново преобсъдени и специално в днешен контекст бих искала да кажа, че и обществения характер на управлението на обществените медии трябва да бъде обсъден отново. Изобщо не ни е безразлично как се селектират хората, които са в мениджмънта, които са в управлението на една или друга обществена медия. Според мен, на първо място ни интересува тяхната професионална биография, тяхната отдаденост на каузата на обществената телевизия и съответно на общественото радио. Би ми се искало общественият характер на управление на БНТ и БНР да бъде отново преосмислен, така че висшият мениджмънт да отговаря на някакви много сериозни и категорични правила. Това може да направи законът.
Председателят на СЕМ София Владимирова също смята, че регулацията може би няма как да има водеща роля в борбата с фалшивите новини и журналистиката трябва да разчита на „саморегулация и медийна грамотност“.
Смятам, че отговорността на медиите, на традиционните медии, се засилва, защото феноменът "фалшиви новини" прави нещо много опасно - ерозира нашето основно право да направим истински, информиран избор на база на факти и аргументи. Напротив. Медиите затова са важни, не само да дадат възможност на един политик да изрази своята теза, но да му зададе въпросите, важните въпроси, да му даде контрааргументите на неговата теза, така че зрителят, слушателят, аудиторията да направи информиран избор.
Владимирова изтъкна че СЕМ ще е активен участник в разискванията по европейското медийно законодателство:
И авторското право, и търговското слово са такива области, в които има риск много мощни индустрии да присвоят регулирането, ако в законодателния процес тяхното влияние домонира над преценката на балансите. Затова много бих искала да видя в резултатите от този законодателен процес баланси между интересите на големите и мощни индустрии, които имат свои лобистки организации в Брюксел, и защитата на потребителите, където сме всички ние.
Носителят на наградата „Валя Крушкина“ и главен редактор на портал „Култура“ Тони Николов смята, че фалшивите новини са глобална заплаха, която радикално променя самата журналистическа професия.
Виждаме, че в някакъв смисъл в днешния свят всеки е журналист, защото качва новини, споделя ги и ги коментира. Създават се центрове на обяснение, създават се паники. Ние сме в някаква пост-Оруелова ситуация. Ако си спомняте "1984", там имаше едно пренаписване, особено на новините. Главният герой Уинстън всъщност това работи - със задна дата се вадят някакви броеве на вестници, в които една новина се пренаписва и пак се връща 32 години, да кажем, назад. В съвременния дигитален свят това се върши всекидневно и ежеминутно. Трият се стари съобщения. Те се прередактират или се съчетават две, така че човек не носи отговорност дори като ползвател, или потребител, или създател на новината. Говоря за медиите, но говоря и в индивидуален план това, което се случва в социалните мрежи.
Не е проблем, че има лъжа в днешния свят. Лъжа и пропаганда е имало откакто човечеството съществува и е започнало на ухо да си разказва някакви вести. Проблемът на глобализирането на това време, на тази информация, която извира отвяскъде е, че целта на определени групи от хора в днешния свят е да покаже, че няма истина, тоест всичко да стане равноценно. Не да се създаде нещо, дори да се внуши нещо, а да се разбие достоверността на каквото и да е. Пропагандата не иска да ви наложи дори определен модел: "вие ще живеете така в Европа". Тя иска да разбие абсолютно всякакви очевидности, вашият свят да бъде докаран до под равнището на всяка една допустимост. Това е новото в съвременния свят - да няма достоверност, да няма истина.
Председателят на СЕМ София Владимирова също смята, че регулацията може би няма как да има водеща роля в борбата с фалшивите новини и журналистиката трябва да разчита на „саморегулация и медийна грамотност“.
Не е проблем, че има лъжа в днешния свят. Лъжа и пропаганда е имало откакто човечеството съществува и е започнало на ухо да си разказва някакви вести. Проблемът на глобализирането на това време, на тази информация, която извира отвяскъде е, че целта на определени групи от хора в днешния свят е да покаже, че няма истина, тоест всичко да стане равноценно. Не да се създаде нещо, дори да се внуши нещо, а да се разбие достоверността на каквото и да е. Пропагандата не иска да ви наложи дори определен модел: "вие ще живеете така в Европа". Тя иска да разбие абсолютно всякакви очевидности, вашият свят да бъде докаран до под равнището на всяка една допустимост. Това е новото в съвременния свят - да няма достоверност, да няма истина.
