Има промяна в мартениците и това как те са изглеждали през 60-те и сега Фолклорната култура не застинала във времето, развива се с технологиите, с начина на живот, начина на мислене се променя.
Че сестрата на хан Аспарух изпратила лястовица с вързан червен конец на крачето, за да съобщи новина на брат си, е обикновена художествена измислица, наложена преди много години от културолога Николай Райнов. Въпросът обаче откъде са дошли в нашата култура мартениците, остава. Етнолога Десислава Тихолова обясни:.
"Никой не знае откъде е дошла легендата и мартеницата откъде е дошла на ръцете на хората. Щом старите баби са казали, че така се прави, на народа не му е необходимо да знаят повече, защото фолклора е система, която предполага „редно“ и „нередно“.
Вълненият конец е апотропей Най-често се използва за направата на амулети, защото тя е нещо, което е живо, принадлежало на живо същество. В този смисъл, тя и доколкото ми е известно, лош проводник на разни вредни влияния
Мартенската година всъщност е началото на календарен период, който е сложно да бъде обяснен, но първомартенската обредност се свързва с част от представите за това, че слънцето, което до този момент е доста умряло в метафоричен смисъл, започва да се възражда. В този смисъл, понеже то е червено, ние сме тези, които, помагайки на себе си, помагаме и на него самото да се възроди отново. Това може да бъде една от вероятните обяснения на червения конец."
"Усукването на двата конеца символизира прехода. В Родопите такъв конец се на шапката на бебето, току-що дошло от страната на смъртта в страната на живота, като и на родилката тоест - хората които са в гранична ситуация", обясни още етнологът.
