Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартеници - пътешественици показва музеят в Русе

Историческият музей в Русе
Снимка: архив
Мариянка Де Монтис - дъщеря на Ненко Радев, един от учредителите на природонаучния музей в София и внучка на Никола Радев, опълченец, оцелял в боевете при Шипка, е родена в София през 1932 г. и вече 60 години живее и работи във Франция. Член е на Френското дружество на преводачите и е кавалер на Ордена за земеделски заслуги на Франция. През 2006 г. тя прави дарение на Регионалния музей в Русе от мартеници - пътешественици. Сплетените бели и червени конци са показани в изложба. Те първо са пътували от България към Франция, а после - обратно. Всяка година са носили пожеланията за здраве и щастлив живот към Мариянка Де Монтис, дарител на музея, Искра Тодорова, етнограф в музея обясни причината за дарението:

"
Тя е омъжена във Франция преди повече от 50 години. Докато живее там всяка година за първи март тя получава от българските си приятели и роднини мартеници, които колекционира и дори подрежда в дома си като една огромна витрина, а когато идват гости винаги разказва за традициите на първи март в България. В един момент осъзнава, че това е една доста голяма колекция и мястото и е някъде в музеите. По стечение на добри обстоятелства се свързахме с нея и тя ни предложи да вземем тази колекция, да ни я подари. През тези 10 - 12 години, през три-четири години тя продължава да ни се обажда и да захранва тази колекция, така че тя нарасна. В момента имаме над 350 мартеници от нея. Очакваме поредната пратка".

Има промяна в мартениците и това как те са изглеждали през 60-те и сега Фолклорната култура не застинала във времето, развива се с технологиите, с начина на живот, начина на мислене се променя.

Че сестрата на хан Аспарух изпратила лястовица с вързан червен конец на крачето, за да съобщи новина на брат си, е обикновена художествена измислица, наложена преди много години от културолога Николай Райнов. Въпросът обаче откъде са дошли в нашата култура мартениците, остава. Етнолога Десислава Тихолова обясни:. 

"Никой не знае откъде е  дошла легендата и мартеницата откъде е дошла на ръцете на хората. Щом старите баби са казали, че така се прави, на народа не му е необходимо да знаят повече, защото фолклора е система, която предполага „редно“ и „нередно“.

Вълненият конец е апотропей Най-често се използва за направата на амулети, защото тя е нещо, което е живо, принадлежало на живо същество. В този смисъл, тя и доколкото ми е известно, лош проводник на разни вредни влияния

Мартенската година всъщност е началото на календарен период, който е сложно да бъде обяснен, но първомартенската обредност се свързва с част от представите за това, че слънцето, което до този момент е доста умряло в метафоричен смисъл, започва да се възражда. В този смисъл, понеже то е червено, ние сме тези, които, помагайки на себе си, помагаме и на него самото да се възроди отново. Това може да бъде една от вероятните обяснения на червения конец."

"Усукването на двата конеца символизира прехода. В Родопите такъв конец се на шапката на бебето, току-що дошло от страната на смъртта в страната на живота,  като и на родилката тоест - хората които са в гранична ситуация", обясни още етнологът. 


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени