Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ива Пушкарова: Българските граждани имат нужда от защита, а не от възможност да се саморазправят с всеки

Да не се развалят големите постижения на наказателното право заради криворазбрани политически дивиденти, призовава юристът

Ива Пушкарова
Снимка: БГНЕС

Институтът за неизбежната отбрана е известен в българското право от периода след Освобождението и почти не е променян в същността си. Днес този институт изглежда по почти същия начин в най-развитите наказателно-правни системи. Не може, според мен, всеки един от случаите, които придобиват публична известност, да поставя автоматично въпроса за това дали е законът е актуален. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Ива Пушкарова – преподавател в Софийския университет, автор на концепцията за наказателна политика и член на работната група, изработила проекта за нов Наказателен кодекс. Пушкарова е и доскорошен председател на Комисията по помилването.

„Съдебната практика върху този закон е изключително устойчива. България е от държавите,  които имат основание да се гордеят с правораздаването си върху неизбежната отбрана и с начина, по който този институт е разписан в наказателния закон. На този етап не виждам причини да се променя самата същност на законодателната уредба. Прави ми впечатление обаче, че законодателната уредба и нейното съдебно интерпретиране са дълбоко непознати на българското общество“.

Ако термините „взлом“ и „насилие“ отпаднат  като условие за „неизбежна отбрана“, както управляващите предлагат, това би отворило нови проблеми, допълни експертът.

При нахлуване в помещение, което някой използва като жилище, включително хотелска стая, свързано с агресивна проява спрямо имуществото или обитателите, теоретично не съществува превишаване на правата при всяка форма на самоотбрана, обясни Ива Пушкарова. Когато някой доброволно е пуснат в дома и се стигне до инцидент, хипотезата е същата. Има въпрос обаче дали собствениците могат да реагират по същия начин, когато в жилището е проникнато без насилие и без обитателите да са в нето - например през отворена врата:

„Тук има други разпоредби, отново от областта на неизбежната отбрана, които управляват тези случаи. Но, ако ние търсим ситуация, в която при каквито и да е обстоятелствата да е възникнал конфликт в моя дом, каквото и аз да направя на човека, който е влязъл вътре, никога да не нося отговорност, това ще създаде несъмнено една много широка врата за злоупотреба, от която българските граждани нямат нужда. Българските граждани имат нужда от защита, а не от възможност да се саморазправят с всеки.“

Границите на защита в случаите на неизбежна самоотбрана според Пушкарова са ясно дефинирани. Съдебната практика разширява момента, от който е възможна неизбежната отбрана - защитата може да се осъществява и малко преди да е започнало нападението, стига то да е очевидно и предстоящо, уточни тя.

Пушкарова откри прилика между случая на доктор Димитров и случая „Опиц“ в това, че и при двата заинтересовани страни представят готови решения и крайни заключения, които са „дълбоко неясни и често пъти дълбоко манипулирани“ с цел да повлияят на общественото мнение. Често по думите ѝ в такива дела има дълбоко разминаване между доказани факти по делата и обществената представа за тези факти.

Готовността на хората да се пазят сами от битовата престъпност е естествена. Тя е най-големите бичове на българското общество, което не среща достатъчно разбиране от законодателната и изпълнителната власт, смята Пушкарова7

„Актуалният български законодател трябва да проявява изключителна предпазливост, когато работи с българските закони, защото това не му се отдава. Той прави повече грешки и не ми е известно да е имало постижения. Но, специално за сферата на наказателната материя, в която съм по професия тесен специалист, бих препоръчала да не се развалят големите постижения на българското наказателно право само заради криворазбрани политически дивиденти. Също така бих препоръчала на хората, които се занимават със законодателната уредба,  да си дават сметка, че също са граждани на тази държава и тези закони имат действие и към тях и, ако сбъркат тези закони, утре могат да се окажат жертви на нещо, което са решили да бъде извършено като престъпление, без да бъде наказано“.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна