Двете основни кули на катедралата Нотр Дам в Париж оцеляха, след като масивен пожар обхвана сградата снощи. Какво губи светът и какво от духа на емблематичната сграда отнесе огънят, коментира в предаването "Хоризонт до обед" архитект Бойко Кадинов.
"С тази планетарна тъга всъщност оценяваме, че вече виждаме една катедрала без свод. Хората на земята вече общуват по вертикала само и директно с небето. Огромната загуба е цивилизационна. Нотр Дам е символ на достиженията на световната култура, цивилизация, любов, мечта да преодоляваш гравитацията и, разбира се, на архитектурата, защото там камъкът си е поставил невероятната задача да стигне и да пробие небето", каза той пред "Хоризонт".
Едно от най-любопитните заключения на експертите е, че циментът, който слепва камъните, е по-здрав и могъщ от самите камъни, посочи още Кадинов. „Което показва, че може би някъде не просто химията, а самите хора създават средства, с които могат да преодоляват обичайните неща от историята, ако щете метафизиката.“
За разлика от Вавилонската кула, при Нотр Дам ще говорим на един език
За първи път в тази катедрала е коленичил непобедимият Наполеон, спомняме си и сълзите на Хелмут Кол по лицето му, когато падна Берлинската стена и беше споделена идеята за нова Европа, добави архитектът
„Същата тази Европа със сигурност ще възстанови Нотр Дам. Няма да може да възстанови онези автентични дървени покривни конструкции, които не виждахме, защото всичко беше каменна дантела, елегантни стъкла, оцветени в готическите рози, но мисля, че преди всичко онова, което ще възстанови Нотр Дам, е този дух. Съвременните технологии могат само да помогнат това да се случи по-бързо.“
Според архитект Кадинов, за разлика от времената на Вавилонската кула, сега ще бъдем свидетели на ново послание, в което всички ще заговорят на един език. „И Нотр Дам ще се случи отново.“
„Това е урок за всички нас, които много често събаряме паметниците, онова, което сякаш не ни принадлежи, възстановяваме частично някакви фасади, боядисваме със съвременни средства, стиропор и мазилки, без да разбираме, че най-важното във всичко това е онова особено състояние на духа, тогава, когато човешкият дух започва да се съизмерва и да работи като Бог. И съм убеден , че тези уроци от историята трябва да ни бъдат много светли страници за в бъдеще.“
3D технологии заменят сътвореното от човешка ръка преди столетия
През примера с възстановяването на Дубровник и „Саграда Фамилия“ архитект Бойко Кадинов коментира, че днешните технологии заместват направеното с най-елементарни средства преди столетия.
„Днес се работи със съвременни 3D принтери, които режат сводове, арки, капители. Човешкото око сякаш предпочита неравността на онова, което ръката е сътворила дори в среднощен час. В случая заедно с технологиите някъде там ще се появи и духът.“
В Близкия изток и Африка военните конфликти от началото на 21 век до момента разрушиха образци на световното културно наследство, сред които са взривените от талибаните статуи на Будав Афганистан, Палмира, старият град на Хомс.
Архитектурата днес се занимава повече с ежедневното
Запитан дали солидарността е една и съща тогава и сега, когато пострада символна сграда в сърцето на Европа, Бойко Кадинов отбеляза:
„Това е феномен на нещо, което споделям и с моите студенти и е част от съвременната ни култура. Всичко е now, тоест, животът се превърна в потребяване сега и веднага – натискаш екрана на своя телефон и той ти обещава, той произвежда за теб моментното, настоящето. Бъдещето често е отложено. Идеята за по-далечни конструкции, за бъдещи общества, цивилизации… Архитектурата започна повече да се занимава с ежедневното, да продава квадратни метра бетон. И ние тук говорим за архитектура най-често, когато я няма. Това е повод и начин през оценяването на онова, което изчезва неумолимо като историческо наследство, да си дадем сметка колко е важно да подкрепим онова, което се създава сега и за в бъдеще и което ще се превръща вероятно в символ на новите поколения.“
Диалогът между вчера и днес трябва да минава през познание за цивилизацията
Светът се развива и ние не можем постоянно да стоим умозрително над носталгични артефакти. Онова, което е било, трябва да премине и да се случи и в по-новото, убеден е арх. Кадинов, който даде пример с музея за съвременно изкуство в София.
„Всички бяха смаяни как едни греди някъде от началото на XX век могат да живеят заедно с неръждаемата стомана и стъклото - можеш да ходиш по една стъклена стълба и големи витрини, през които да виждаш автентични фасади отпреди един век. Тоест, между онова, което се е случвало и новото трябва да има диалог. Той минава през познаването на онова, което цивилизацията е искала да каже и го е направила.“
Цялото интервю е в звуковия файл.
