Eмисия новини
от 16.00 часа

Д-р Борил Петров: И за миг не съм съжалявал, че избрах да стана лекар

Един от актьорите от любимия на поколения филм "Войната на таралежите" днес постига успехи не на снимачната площадка, а в операционната

2
д-р Борил Петров

В "Кой кой е" се връщаме повече от 40 години назад, за да си спомним за култовия български филм на режисьора Иванка Гръбчева "Войната на таралежите" и да ви срещнем с един от любимите ни актьори от лентата, изиграл ролята на Лъчезар Пантев (Пантата) - Борил Петров. След ролята на буйното момче с проблеми с бележките в училище, днес той постига успехи, не на снимачната площадка, а в операционната. Днес Борил Петров е лекар, хирург с дългогодишен опит, вече директор на Пета градска болница в столицата. В началото на нашия разговор обаче се връщаме в детството и шанса да участва в любимия на поколения българи детски филм:

"Стигна се до снимките на филма след пробни снимки (сега се наричат кастинг). Тогава вече бях участвал в други филми, а се водеше картотека в Националния филмов център и я ползваха. Това беше първият филм, за който режисьорът Иванка Гръбчева направи и кастинг, така че се преборих за ролята на Пантата... Почти целия филм помня, направиха и филмов вариант с най-доброто от петте серии. Имам само хубави спомени, мили спомени".

Все още поддържа връзка с част от актьорите - Димитър Ганев (в ролята на Маляка), Огнян Желязков (в ролята на Сашо), Морис Асса (в ролята на Камен). Във филма Пантата заедно с приятелите си преминава през множество приключения, воювайки за игрище за баскетбол пред блока. Според него, обаче, пред децата сега има други възможности:

"Не бива допускаме грешката да сравняваме предишните времена със сегашните.  Тогава имахме една топка, едно игрище, тръбичка с фунийки, прашки, чаталчета. Сега са други времената и съвсем други неща вълнуват децата. Стараем се повече да спортуват и да играят, но все по-трудно. Знаете, технологиите са напред и ги ангажират".

След гимназията Борил Петров решава да кандидатства не в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ), а в Медицинския университет. Става лекар, коремен хирург, дълги години работи в Александровска болница, от 2012 година е директор на най-голямата общинска болница в България - Пета градска болница. Никога не е съжалявал за избора си - решението да стане лекар взима сам, въпреки че е израснал в семейство на медици. Дядо му д-р Борис Милев е известен акушер гинеколог, баща му е хирург:

"Личният пример на баща ми и професията му - коремен хирург, надделяха. Още когато следвах, личното ми решение беше, че ще бъда хирург. Няма лека специалност. Всичко е тежко, защото става въпрос за човек и неговото здраве. Но хирургът наистина най-директно се сблъсква със спасяването на човешкия живот или удължаването на живота - директно да премахне пряката причина, която го застрашава. Може би затова хирургията е така да се каже "черешката на тортата" в медицината. Ние, хирурзите, се намесваме в природата. Стресът е огромен".

Според медика, лекарят трябва да вдъхне оптимизъм и доверие на пациентите, защото е нормално да са притеснени, когато имат здравословен проблем:

"Винаги съм казвал на пациентите си, че трябва да вярват в крайния резултат, защото ако не вярват, никой не може да им помогне! Ако човек се е отказал, отпуснал се е, депресирал се е, много трудно може да помогнем".

Д-р Петров е категоричен, че ще остане да лекува пациентите си в България. А още за трудностите и предизвикателствата на професията, за времето, посветено на семейството, тримата му синове и... спорта - чуйте разговора в прикачения звуков файл!

Галерия

Още от