Когато тръгвате от Баку към Гобустан обикновената кола изведнъж се превръща в машина на времето. Пренасяте се в каменната ера. В историко-художествения резерват ще видите древни скални рисунки - петроглифи, ще се запознаете с бита на първобитни хора, с техните магически символи и тотеми, ще откриете послание на римляните и ще се любувате на неземни красоти.
Природният парк, който е визитната картичка на Азербайджан, е вписан в съкровищницата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Каменните изображения в него са издълбани в мекия пясъчник през последните 20 хиляди години. От тях се е интересувал и прочутият норвежки пътешественик и изследовател Тур Хайердал и неведнъж е пребродил Гобустан надлъж и шир от 1961 година до кончината си през 2002. Резултатите от проучванията си описал в книгата "В търсене на Один".
Между другото, името на резервата в свободен превод означава "на ръба на пропастта" (от gobu – падина, дере, пропаст и stan – ръб, земя).
Пътуваме от Баку по идеално гладкото шосе. Чудим се какво се крие зад спретнатите тараби, които обрамчват пътя. Коментираме дали това не е азербайджанска версия на "Потьомкинските села" от времето на Екатерина Велика. (За онези, които не се сещат, припомням: фаворитът на руската императрица искал да покаже на владетелката как благоденства населението й. Пред срутените колиби на крепостните селяни той поставял паравани с изрисувани красиви села, а край пътя нареждал да махат на бясно препускащата карета усмихващи се статисти). Опитваме да надникнем. Нищо драматично. В покрайнините на всеки град от северозападна България има подобни нелицеприятни панелки.
Спираме пред музея на резервата Гобустан. Колиби със сламени покриви и фигури на древни хора в оградения двор. Изпитвам леко съмнение, че в експозицията ще има две древни сечива на кръст и още пластмасови първобитни. Бях приятно шокирана от модерното и интерактивно пространство. Многовековната история е разказана с умение и вкус, а малкото археологически находки са представени като изключителни артефакти. На добър английски младо момиче разказва истории…
Но друго си е да видиш скалните рисунки с очите си. А те не са много далеч. След няколко бодри крачки по отлично очертаното трасе и близки срещи с някое гущерче или богомолка.
Днес наоколо е каменна пустиня, но очевидно в древността тук е било море, защото един от най-известните петроглифи e тръстикова лодка с гребци. Иначе сюжетите са простички – сцени от безхитростния живот на древните с лов на антилопи и диви бикове, риболов и женски ритуални танци, фигури на животни и тотеми. Очевидно са били и земеделци, защото героично се възправя и жътвар с вдигнат сърп.
Завладяващите образи на доисторическия живот в Кавказ провокират учените да твърдят, че разчитат езика на древните. Други историци го оспорват, но научната и художествена стойност на петроглифите няма съмнение. През вековете по скалите са нарисувани над четири хиляди изображения. Повечето са разположени между няколко древни обиталища, други са нанесени върху вече съществуващи по-стари рисунки. По-ранните приличат малко на детски драсканици, но с вековете художниците добиват опит и умения и в по-новите изпъкват детайли като мускулите на танцуващите, например. В замяна на това главите са без отчетливи лица, макар творците да са достигнали високо майсторство в тънкостите на изображението. И учените все още нямат обяснение за това. Рисунките от пещерата Седемте красавици пък им позволяват да предположат, че е възможно и жените да са участвали в лова.
През юни 1948 година началникът на археологическата експедиция на Института по история на Академията на науките на Азербайджан Ишаг Джафарадзе открил надпис с латински букви на голям камък недалеч от югоизточния склон на планината Боюкдаш. Заведоха ни специално до там. Думите са датирани приблизително от 84-96 г. Техният автор е римски легионер от времето на император Домициан, член на легиона Фулмината (Мълниеносният). Според учените, през 75 г. Домициан изпраща войските си в помощ на съюзническите кралства на Иберия и Албания в Кавказ. Но същият отряд от 12-ти легион, който оставя надписа, по-късно е унищожен от жителите на Абшерон. Върху камъка е изсечено следното: "Времето на император Домициан Цезар Август от Германия, Луций Юлий Максим, центурион на XII Мълниеносен легион."
Заради своята загадъчност и уникалност камъкът привлича вниманието на специалистите по латинска епиграфика и история на Древния Рим и Закавказието. Този текст е най-източно разположения от всички латински надписи и единственият открит на територията на древната Кавказка Албания. Повечето експерти го смятат за неоспоримо доказателство за присъствие на римски войски в тази част от света в края на първи век Пр. Хр. Алтернативна теория твърди, че авторът му е римски центурион, изпълняващ секретна разузнавателна или дипломатическа мисия.
Флората и фауната на древния Гобустан също крият загадки. Преди 20-25 хиляди години природните условия били съвършено различни. Съдейки по изображенията на хора и животни по скалите по онова време е било доста топло, което предполага вечна зеленина, изобилие от вода и животни. Освен петроглифите и археологическите находки потвърждават популации не само на диви бикове и коне, елени, и кози, ами на вълци, тигри, чакали и лисици.
През 1968 година по време на земекопни дейности близо до Атбулах под земята били открити кости на неизвестно огромно животно. След изучаването им от палеонтолози и зоолози, станало ясно, че това са гръбначни прешлени на южен мамонт обитавал Гобустан.
Природният музикален камък Гавал даш също може да бъде видян единствено в азербайджанския резерват. Той е един от четирите открити там пеещи камъни. Когато върху него почукате с по-малък отломък той издава глух звънтящ звук, напомнящ на инструмент, който на азерски се нарича гавал и си е копие на нашия кавал. Уникалният резонанс се създава от микроскопични отвърстия в порестите скали, образували се в резултат на сухия климат и въздействието на природния газ в района.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
