Намираме я в Русе, град на красиви изгреви и културно разнообразие, където тя е имала представления във вчерашния ден. Оттам писателката и журналистка Мария Касимова-Моасе представи предизвикателствата и вълненията, които преживява в своята артистична и журналистическа практика.
"Вълнуват ме много теми, – започва Мария. – Един живот няма да ми стигне, за да се занимая с всички, но най-много ме вълнува накъде сме тръгнали и какво се случва с нас като хора в световен мащаб, а и тук – като българи."
Нейният артистичен талант се разгръща и във формата на разказваческо шоу, което представлява уникален опит за комуникация с публиката. "Правя разказваческо шоу, смея да твърдя, че никой друг не прави това – живо разказване пред публика, – споделя тя. – Всеки път не знаеш как започваш и как ще свършиш, но изкушението да го правиш е огромно и удоволствието, когато се случи, е страхотно." През този процес, Мария се свързва с аудиторията си по начин, който докосва душите и отваря нови перспективи.
Но сред всички тези теми една се издига над всички – надеждата. "Другата голяма моя тема е тази за надеждата, – обяснява тя. – Някак тя много ни липсва в последните години, а надежда винаги има. Всяко разказано слово, всяка споделена история се превръща в малка доза оптимизъм и надежда за бъдещето."
Сред нейните източници на вдъхновение са и обикновените неща от живота. "Мен ме зареждат много обикновени неща, зарежда ме това да си прегърна децата, да се разходя навън. Зарежда ме вода, планина, зарежда ме някоя хубава история."
Според нея тъгата, "която ни се навява, започва още от сутринта със сутрешните предавания, в които винаги има едни тежки теми. Преди да излезеш от вкъщи, вече не ти се излиза, не ти се започва деня".
"Покрай политиката хората се отдалечават, а тя трябва да ни улеснява живота. Говори се за онези, там в Народното събрание, те са все по-високо. Те си разиграват техни сюжети, а хората се опитват да оцеляват. Натискани от тази режисирана тъга, защото на тях не им се показва добрия пример, не им се показва, че реално живеем по-добре от преди 20 години. Не виждаме това, защото тъжният човек е много по-управляем, веселият човек е над нещата, той вижда с много по-различен хоризонт", споделя още в предаването Моасе.
Чуйте разговора в звуковия файл.
