Днес се прекланяме пред безсмъртието на Васил Левски във всеки български град и село. Навършват се 151 години от гибелта на Апостола. По този повод историкът Виктор Комбов от Карлово припомня обстоятелствата около залавянето му и по какви обвинения е осъден на смърт.
В последното си запазено писмо Левски пише по повод на масовите арести на комитетски дейци след злощастния Арабаконашки обир следното:
"Пък вий занапред дързост!... Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че са полагали клетва!"
Имайки предвид, че Апостола е знаел за това, че навсякъде полицейските служители в Османската империя разполагат с неговия портрет и го издирват под дърво и камък, той решава да предприеме рискован, но и наложителен ход. В Ловеч се съхранява голяма част от комитетския архив. По-голямата част от комитетските дейци в града са вече арестувани и е било въпрос на време османските власти да открият ценните комитетски книжа. След като Васил Левски е нямало на кого да разчита да спаси документите и да ги отнесе на сигурно място, решава сам да се отправи там, където е най-търсен. Определено, ако нещо му е липсвало на Апостола, това е чувството за страх.
На 26 декември той излиза от града, заедно с архива, съшит в самара на коня му. Със своя сподвижник Никола Цвятков отсяда в ханчето на комитетския член Христо Цонев – Латинеца.
Всяко поколение българи търси отговор на въпроса „Кой е предателят на Левски?“ Историците и изследователите на живота и делото му не са единодушни.Според първите предположения кой е издал информацията на властите, че към онзи момент Апостола се е намирал в Къкринското ханче, предателството не идва от устата на поп Кръстю Никифоров, а от ловчанлиите Добри Механджията и Пано Петков. Досега така и не се откриха документи, които да потвърдят някоя от хипотезите. Факт е обаче, че след като Левски отсяда в ханчето призори се оказва обкръжен от потеря заптиета. Както подобава за неговия характер, той не се предава лесно и се стига до престрелка след която той и едно от заптиетата остават ранени. Окован във вериги, Дякона е изпратен първо в Ловеч. Там, според спомените на Никола Цвятков каймакаминът му показва неговия портрет и го кара да си признае, че той е дълго издирваният от властта главатар на бунтовниците. Васил Левски признава своята самоличност чак след като е откаран в Търново. Там той е изпратен, за да бъде видян лично от управителя на санджака Али бей, а сетне и Великото везирство да бъде информирано за важното събитие – залавянето на Демона на империята. Документът на османотурски от изображението е дешифрованата телеграма, изпратена от Али бей до Великото везирство, за да се съобщи за залавянето на Апостола. Този документ имах честта да издиря в Османския архив в Истанбул, а проф. Орлин Събев го преведе.
Според спомените на Христо Иванов – Големия търновските комитетски дейци правят опит да предизвикат пожар в затвора в Търново, където лежи Апостола. Този опит за освобождаването на Левски е неуспешен и той е изпратен в София, за да бъде разпитан и съден. Според един от първите биографи на Апостола – Захарий Стоянов, през проходите на Стара планина Васил Левски е съпроводен от 200 конника, които е трябвало да предотвратят евентуален опит арестуваният да бъде освободен.
В първите дни на януари започват разпитите на Васил Левски. Техният превод е достъпен в Интернет и всеки може да се запознае с това по какъв достоен начин се е държал големият карловец пред представителите на Османската империя.
Въпреки че Васил Левски е отричал да е извършил непредумишленото убийство на Стойчо Гергинов от Ловеч, един от членовете, по които е предложено смъртно наказание за него, е именно заради това. В крайна сметка султанът одобрява предложението за смъртна присъда чрез обесване, изготвено от Извънредната следствена комисия в София.
На 6/18 февруари 1873 г. на бесилото край град София си отива един от най-ярките представители на българския непримирим дух и единственият спечелил народното прозвище “Апостола на българската свобода”.
Кариерното ориентиране е важно от най-ранна детска възраст. Изборът на професия е следствие от множество фактори, но преди всичко на добра информираност. В разговори с (не)познати деца, освен за годините и името, ние често ги питаме и какви искат..
Психологът Даниел Троев представи своята първа книга, озаглавена "Отвъд тревожността", като резултат от години на работа с хора, страдащи от тревожност, паник атаки и емоционални притеснения. В интервю за Радио Стара Загора, Троев споделя, че..
СУ „Иван Вазов“ е едно от първите училища в община Стара Загора, което минава изцяло на разделно събиране на отпадъците и за целта ще бъдат поставени необходимите контейнери. Това каза за Радио Стара Загора директорът на училището Динко Цвятков. Вчера..
Жана Суслина е бесарабска българка, която много пъти е идвала в България и всеки път открива по нов и различен начин прародината на дедите си. При случайната ни среща в Ямбол, разбирам, че идва за втори път в града на Диана, а брат й и дъщеря й живеят в..
След шест години послушничество при вуйчо си хаджи Василий Васил Иванов Кунчев е постриган и въведен в монашество в сопотския манастир „Свети Спас” на 7/19 декември 1858 г. Той доброволно приема за цял живот трите религиозни обета: за бедност,..
Навръх Гергьовден имен ден празнуват хиляди българи. Сред тях са и нашите двама именици, които "срещаме" в блиц интервю в ефира на Радио Стара Загора. Тя се казва Гергана Микова. Наша колега журналист, била е и областен управител на Област Стара Загора...
Великден е - християнските семейства смирено честват Възкресение Христово. Днешният ден поражда много въпроси у децата за смъртта, връщането към живота, грехът, покаянието, прошката. И на всички тях ние, като родители се опитваме да дадем разумен..
Деца подредиха изложба в Хасково. Картините им са на икони и ще бъдат разпродадени, а събраните средства ще бъдат дарени за новостроящата се църква в хасковския жк „Орфей“. Творбите им са църковна живопис. Младите художници за първи път пробват четките..
Две седмици в Китай и над 30 000 км, от които шест полета със самолет. Над сто проверки на багаж, скенери на лицето, отпечатъци от всички пръсти, запознанства, приключения и незабравими спомени, така описва престоя си в Китай Силвина Златарова от Радио..
Както в миналото, така и днес, учениците имат все същата нужда от вдъхновение в учебната среда, без да се налага да са в клас. В този случай на помощ идва добрият пример на извънкласните дейности. По темата разговаряме с Атанас Дянков - баща на две..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net