Това е невероятен натиск, който Хърватия издържа. Това са нещастни хора, които преминават през територията, и казват, че са много доволни как ги е Хърватия посрещнала и изпратила, а другаде като например в Сърбия те си плащат, за да бъдат превозвани. В Хърватия това се върши безплатно. Те получават безплатно и дрехи, обувки и одеяла и по този начин ние успешно издържахме изпита ни по хуманност. В същото време обаче не знам колко дълго това ще продължи и това ме кара да съм много загрижена за тях.
Според нея Сърбия не е постъпила по най-коректния начин в казуса бежанската вълна:
Трябваше да се направи много в областта на взаимното сътрудничество, както и да бъдат координирани усилията в тази област. Не е добре или пък хуманно към тези нещастни хора да бъдат допълнително мъчени и да бъдат пренасочвани към Хърватия, а тяхната цел е Западна Европа. Затова си мисля, че те трябваше да бъдат насочвани към Западна Европа, а не в други посоки.
От друга страна, мисля че някои от висшите представители на Сърбия като господин Вулин се намесиха във вътрешните работи на Хърватия и по-специално в предстоящата предизборна кампания, казвайки, че ще решават проблемите с новото правителство в Загреб, което, според мен, не беше проява на добър тон. Това не е добър знак, защото никоя държава не трябва да се меси във вътрешните работи на друга страна. В Хърватия скоро ще бъдат насрочени и проведени парламентарни избори, а с темата за бежанците не трябва да се злоупотребява, защото това вече се случва във вътрешнополитически план.
За намесата на Брюксел и позицията на еврокомисаря Йоханес Хан, който призова двете съседни страни да намалят напрежението по между си, Косор обясни, че г-н Хан като представител на Европейската комисия е видял само едната страна на въпроса:
Мисля в същото време, че ЕС нямат истински отговор на бежанската криза, както и план за справянето с този въпрос. Бежанския въпрос успя да изненада ЕС, защото никой не се оказа предварително подготвен за него. Не беше добре Сърбия да напада вербално Хърватия, въпреки че може да се говори за пропуски в определени моменти, но ето сега правителството в Загреб добре се справя със ситуацията. Неприемливо за мен, е че не може да се използва една държава, за да бъде обвинява друга. Смятам още, че в самото начало премиерите на Сърбия и Хърватия трябваше да се срещнат и да се договорят как ще работят в тази ситуация. Това го казва и за унгарския премиер.
Хърватия не може да предвиди какво ще се случи след парламентарните избори и какъв ще бъде резултатът от проучванията, обясни още тя:
Резултатите от проучванията показват, че двете основни политически сили и техните партньори са с почти еднакви резултати. Правителство ще може да направи онази политическа сила, която ще бъде в състояние да привлече допълнително коалиционни партньори. Засега е ясно, че никой няма да има достатъчно народни представители, за да може да сформира самостоятелно правителство.
Въпросът е какво в крайна сметка ще търсят избирателите - дали са изпълнени обещанията или какво пък се е обещавало по време на предизборната кампания, или пък какви са резултатите като цяло от изборите. Има вероятност избирателите на левицата и десницата да гласуват за своите формаций. Би било добре да се появи нова политическа сила, но на тези избори се страхувам, че това трудно би могло да се случи.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
