От 1797 до 1801 година армията на Наполеон Бонапарт, френски генерал, после император, е в Египет, където води военна кампания срещу англичаните. Покрай това обаче води със себе си и научна експедиция. Във войската е включен специален корпус от 167 души инженери, математици, зоолози, ботаници, астрономи, архитекти, икономисти, художници, поети, журналисти.
Още на място един френски генерал разчита гръцкия надпис, но другите два не може да прочете никой. Все пак камъкът се оценява високо като находка, защото правилно се предполага, че съдържа не три различни текста, а един, изписан на различни езици. Всички се сещат, че находката може да помогне за разчитане на проклетите неподатливи йероглифи. Така и става, независимо че две години по-късно англичаните побеждават французите и затова днес Розетският камък е не в Лувъра, а в Британския музей. По времето на всички тези събития Жан-Франсоа Шамполион, човекът, който всъщност разчете най-старите египетски писмена и даде на света възможност да опознае великата египетска култура, е на 9 години.
Химн на луната
Жан-Франсоа Шамполион е роден през 1790 година в градчето Фижак, Южна Франция. Баща му се занимава с две неща – търговия с книги и пропиване на парите. Майката също е фигура, която тъне в мъгла, а Жан е отгледан от брат си Жак-Жозеф. Според една версия, малкият Жан още на 4 се научава сам да чете, според друга го учи брат му. Но при всички случаи баткото, който има голям интерес към Египет, вдъхва тази страст и на малчугана. Като гениално дете обаче, на Жан-Франсоа не му стига четеното на френски, а се захваща да учи еврейски, арабски, арамейски, халдейски, дори китайски. На 10 тръгва на училище в Гренобъл и добавя в колекцията си латински и старогръцки.
На 14 отива в лицей, където не му харесва, защото там езици се учат само веднъж седмично. Въпреки това обаче точно в Гренобъл Шамполион има две забележителни срещи, които определят изцяло живота и успеха му. Първата е с префекта на Гренобъл Жозеф Фурие. Математик и физик, Фурие участва в египетския научен поход на Наполеон и екипа, който публикува резултатите от него. Той има огромна колекция от египетски артефакти, а като човек, загрижен за образователните дела в префектурата си, попада на малкия езиков гений и го кани в къщи. Разказва се, че Шамполион е втрещен докато разглежда колекцията на Фурие, а когато вижда купчина папируси с непознати знаци по тях, пита дали някой може да ги чете. Не – казва префектът. Един ден аз ще ги прочета – обещава 11-годишното момче. Или пък се заканва.
Песента на Изида
Втората велика среща на Шамполион в Гренобъл е с коптския език и писменост. Днес това е език само на египетските християни, но до към ХVІІ век той е език за обща употреба, нещо като последна фаза в хилядолетното развитие на езика на древните египтяни. Писменото начало на това развитие е от над 3 200 години пр. н. ера. Старият език на фараоните, изписван с йероглифи, постепенно е заменен от демотичното писмо, а коптската азбука се появява вече в периода на Късен Египет, в Новото царство.
Тя се използва за литературни и литургични цели още дълго, макар че след VІІ век коптският е изтласкан от арабите, завладели Египет, в периферна употреба. Коптската азбука е вариант на гръцката, с включени 6-7 знака от демотичното египетско писмо за звуците, които нямат аналози в гръцкия. Коптският и демотичният египетски като граматика са близки с древния египетски, изписван с йероглифи. Това всъщност първо е само предположение на Шамполион, но то се оказва истина и има важна роля в разчитането на йероглифите. Самият Шамполион, за когото със сигурност се знае, че владее съвсем свободно 13 езика, е напълно завладян от коптския.
Той го намира за най-логичния и добре структуриран език на света, обича го страстно и пише на брат си, че буквално живее с него: „Не просто мисля на коптски, но дори сънищата ми са на коптски.” Когато е на 15, Шамполион има щастието да практикува любимия си език в директно общуване с Руфа ил Закур, известен във Франция като Рафаел Монахът. Руфа е бивш коптски християнски монах и преводач на Наполеон от арабски, който идва в Гренобъл за известно време. Така или иначе, ясно е, че голямата любов на младия Шамполион към коптския по-късно щедро се отплаща.
Песен на Нефертити към Бялата богиня
Когато е на 16, Жан-Франсоа Шамполион заминава да учи в Париж, но първо трябва да мине през изпит, като представи пред местното академично тяло свое есе. То е посветено на Египет и вместо досада, жъне успех. Успехът е така голям, че юношата получава предложение направо да остане да преподава в Гренобъл. Той обаче заминава за Париж, където, в бедност и лишения, продължава обучението си, като дели времето между Колеж дьо Франс, Специалното училище за ориенталски езици и Националната библиотека.
През 1808 година Шамполион започва да изследва Розетския камък, като работи по негово копие - и веднага разбира колко нищожни са досегашните резултати на малцината учени в Европа, които изобщо се опитват да разчетат йероглифите. По традиция, останала от антични авторитети като Херодот, Страбон и Диодор се смята, че тези тайнствени знаци не представят отделни звуци, а са пиктограми, картинно писмо, което се ползва само за мистични текстове, така че не само е трудно, а донякъде и безсмислено да се разчитат, защото няма да донесат нова историческа информация. Това е огромна грешка. Всъщност точно предположението на Шамполион, че йероглифите са букви и означават отделни звуци, стои в основата на разчитането им. После се оказва, че системата всъщност е смесена и пиктограмите също имат роля, но това е после. Самото разчитане минава през много перипетии.
Представете си как разбирате коя е съответната дума от напълно непознат език, при положение, че от нея се изписват само съгласните, както в египетския. Ако имаш два йероглифа, „сн” например, това може да значи син, но може да е сън или пък сан. Освен от подобни технически трудности в разчитането, работата на Шамполион се бави и по други причини. Той е преследван от собствения си необуздан и злъчен характер, от интриги на завистници, включително преподавателят му в колежа Де Саси, както и британския му конкурент, енциклопедистът д-р Томас Йънг, намесват се също политически фактори. Например през 1810 година Шамполион се връща в Гренобъл като професор по Антична история в новооткрития университет. Тогава той е критичен към режима на Наполеон, обвинява го, че е изневерил на републиканските идеали и има неприятности с полицията, задето пише остри сатири и публично изразява позицията си.
По-късно обаче, през 1813-та, когато Наполеон пада от власт и роялистите се връщат в управлението, 23-годишният младеж е още по-критичен към тях. Той започва да пише и анонимно разпространява едни малки саркастични песнички, които стават особено популярни сред жителите на Гренобъл. Две години по-късно, когато Наполеон бяга от остров Елба и се връща като император на Франция за своите прочути сто дни, той лично минава през Гренобъл и се среща два пъти с младия учен. След Ватерло обаче гренобълските ветерани остават верни на Наполеон, противят се на роялисткият режим и градът е превзет след силна съпротива, в която се включва и Шамполион.
Веднага след това той е уволнен от университета, обвинен в държавна измяна и заплашен с процес, от който успява да избяга, като се крие в Париж. Точно там през 1822 година идва големият пробив с йероглифите. Шамполион разчита първо три букви, после още няколко, а с помощта на коптския започва да схваща и самата система, по която всичко е построено. Когато две години по-късно разчита имената на фараоните Рамзес и Тутмос, той буквално припада от вълнение - вече знае, че може да прочете и всичко останало.
Пет години по-късно се реализира и отдавна мечтаната му експедиция в Египет, която потвърждава тази негова увереност и му дава материал за граматика и речник на древноегипетския език, които написва броени месеци след завръщането си. Те остават недовършени, защото Жан-Франсоа Шамполион умира едва на 42 от инсулт - обаче поставят здравата основа, стъпили върху която, поколения учени и до днес разкриват фантастичните божествени и човешки тайнства на Древен Египет.
Песен на Изида, богинята на мира
