И така - повече от 20 години. Преподава (и в Есен), свири камерна музика в престижни зали и ... рисува. Изключително, при това. От няколко години Мичо Димитров все по-често се връща - за концерти и изложби. През 2013 стана "Музикант на годината" в класацията на "Алегро Виваче" на БНР. Мичо Димитров е широко скроен човек. Роден е именно днес, на 20 май, но откри своя изложба вчера. На въпроса ми "защо", дойде малко неочаквания отговор - Как защо?! Тази вечер е бенефиса на Христо Стоичков и не е приятно да каня хората на изложба, когато могат да си седнат пред телевизора. И добавя, че самият той ще гледа, защото това е като да гледаш един гала концерт с куп звезди, които вече не са на сцената.
След това с Мичо Димитров си говорим за големите музиканти, с които е бил на една сцена от времето на "концертмайсторстването" - от Валери Гергиев (с когото е и личен приятел), през Ан-Софи Мутер, Катя Ричарели, Пласидо Доминго и (с особено вълнение) Монсерат Кабайе, защото именно тя е била солист на първия му концерт с оркестъра в Холандия.
А иначе на изложбата му, открита вчера, са дошли повече от 300 близки и почитатели - в една чудесна галерия, в артистичния квартал на Пловдив - Капана, с ентусиазъм разказва Мичо Димитров, за когото - убедена съм - най-хубавото тепърва предстои. След разговора ни в ефира на Радио София той "се забърза" към дома на друг голям пловдивчанин - художника Димитър Киров, в памет на когото беше поканен да свири. А довечера ще гледа "концерта" на Стоичков и някои от най-големите футболни звезди в историята.
Защото и големите музиканти, знаем, обичат футбола.
