Роберт Шуман е сред най-известните композитори от епохата на романтизма. Чудя се – защо не слушаме това негово „Мечтание” задължително поне веднъж на ден, например със следобедния чай. Толкова е вдъхновяваща с красотата си тази музика, че няма дори да забележим липсата на онези малки сандвичи с краставичка, които карат и бедния да се чувства богат.
Когато през 1810 година Роберт Шуман се ражда в Цвикау, кралство Саксония, Европа е почти завладяна от духа на император Наполеон Бонапарт. Както и от растящия дух на съпротива срещу него. След три години недалеч, край Лайпциг, се провежда тъй наречената Битка на народите, в която Наполеон търпи поражение от обединените сили на Шестата коалиция - Русия, Австрия, Прусия, Швеция, Великобритания, Испания, Португалия и някои немски княжества. С около 300 хиляди войници те побеждават към 200 хилядната армия на Наполеон, в която, освен французи, участват германци, поляци, италианци, фламандци и холандци.
Всичко завършва с пленяване на императора и заточението му на остров Елба. Тогава Роберт Шуман е твърде малък да се интересува от велики исторически моменти, но не е малък да се заслушва в музиката. И в музиката на словото също. Всъщност може да се каже, че боговете – или демоните - на две изкуства водят тежка битка помежду си за душата на Шуман през първите двайсетина години от живота му. Баща му е книжар, издател, преводач, така че Роберт е буквално закърмен с думи и книги. От друга страна, той има първична склонност към музиката - взима уроци още преди да навърши 7 и композира, преди да има изобщо представа за принципите на композирането. Така че хлапето расте от една страна с текстовете на гръцките трагици, немците Шилер, Гьоте и Жан-Пол, англичаните Уолтър Скот и Байрон, които баща му превежда, а от друга – с Бетовен, Шуберт и Менделсон.
Не си мислете, че всичко в живота на Шуман обаче върви по мед и масло. Ето какво пише той, когато е едва на 18: „Сърцето ми бие болезнено и аз пребледнявам. Често се чувствам, сякаш съм мъртъв. Изглежда губя ума си”. Не отдавайте тези думи само на характерната за епохата и младостта романтична нагласа - страданията на Шуман са истински и започват, когато е на 16 и баща му умира, а скоро и сестра му се самоубива. Самият той също прави първия, но не и последния си опит за самоубийство. И после цял живот е преследван от тежки депресии, довели го накрая до истинска лудост.
Роберт Шуман, Симфония №1, Пролет
Роберт Шуман наистина дълго се колебае между литература и музика, защото е еднакво добър и в двете. Майка му пък решава, че с нито едно от тях няма да може да се храни и го праща да учи право - първо в Лайпциг, а после в Хайделберг. Шуман е послушен син, но не и добър студент.
Вместо да чете закони, той предпочита да пише разни неща, дори роман, да ходи по концерти, но най-вече – да обикаля кръчмите, бардаците и будоарите на прилични иначе дами. Пиенето и хойкането по жени му служат като психологическа патерица срещу депресията, но те играят противоречива роля в живота му. От една страна, както се предполага, Шуман хваща сифилис, болест, която и сама по себе си, а и чрез тогавашното агресивно, но безуспешно всъщност лечение с живак, с времето влошава психологическото му състояние. От друга страна, точно покрай любовната си афера с омъжената Агнес Карус, Шуман се запознава и става ученик на Фридрих Вик, прочут преподавател по пиано. Той оценява таланта му и го уверява, че само след година-две ще се превърне в истинска европейска звезда като концертиращ пианист. Междувременно към 20-та си година Роберт Шуман вече все по-твърдо се ориентира в избора си.
Това става след едно пътуване до Венеция, където слуша много италианска музика, и след един концерт на Николо Паганини, когато си дава сметка, че пианото, също като цигулката, има своите неизследвани дотогава възможности.
Роберт Шуман, Корнавал, Оп. 9
През 1830 година Роберт Шуман, не без помощта на професор Вик, получава от майка си разрешение и скъсва с правото, за да се концентрира изцяло върху пианото, като при това, за по-лесно, се пренася и да живее в къщата на професора. Скоро обаче този негов порив е прекъснат от непредвидено обстоятелство – оказва се, че средният му пръст, а в по-малка степен - и безименният, не са пълноценни заради проблеми в сухожилията.
Едно от предположенията е, че Шуман се уврежда, докато се упражнява на някакво популярно тогава специално устройство за трениране на пръстите на пианисти, което всъщност ги връзва и разтяга. Други смятат, че станалото може да е ефект от сифилиса или хормоналните дисбаланси, свързани с неговите депресии. Каквато и да е причината обаче, това слага край на мечтата му да стане най-прочут пианист, но го прехвърля почти без сътресения към мечтата да стане най-прочут композитор. На всичкото отгоре се оказва, че в дома на професор Вик вече расте един бъдещ най-добър пианист – деветгодишната му дъщеря Клара, която 12 години по-късно, след дълги перипетии, най-после става госпожа Шуман.
Клара и Роберт бързо се сближават, нещо повече, тя направо го обожава, особено след като той започва да композира и издава първата си сериозна работа – Пеперуди, цикъл програмна музика, базирана върху литературните идеи от един роман на Жан Пол.
Роберт Шуман, Пеперуди
През следващите десетина години Роберт Шуман твори клавирна музика и става все по-известен, макар най-вече сред специализирана, а не сред широката публика. През 1834-та той започва да издава Нов музикален вестник, с който полага здравата основа и на плодотворната си критическа дейност. Ако си спомняте, точно Шуман е човекът, който призовава европейската публика да свали шапка пред гения на Шопен.
Той е и човекът, който усилено се бори срещу еснафския вкус на тогавашната немска публика, както и срещу склонността дори на способни творци да угаждат на посредствеността в името на славата и парите. Наред с това Шуман продължава да търси любовта. През същата 1834 година той е сгоден за 16-годишната Ернестина фон Фрикен, но разваля годежа – било защото е научил, че Ернестина е осиновена дъщеря и няма да получи солидна зестра, на каквато се надява, било заради набиращото сила увлечение по 15-годишната Клара Вик. Така или иначе, май някъде по коледните празници двамата с Клара консумират любовта си, след което започват мъките. Професор Вик веднага разбира каква е работата и им забранява да контактуват дори чрез писма. Някои казват, че причината е бащината ревност, други сочат страхът на Вик да не остане без средства, защото тогава голяма част от приходите му вече идват от концертната дейност на изключително талантливата му дъщеря, трети твърдят, че професорът просто е наясно с нестабилната психика на Шуман и иска да предпази щерка си от бъдещите сривове. Каквато и да е причината, сагата се точи цели 6 години и се стига дори до съд.
В един момент Роберт води дело съдът да разреши женитбата му с Клара Вик и, може би изненадващо за нас, българите, но любовта побеждава дори в царството на сляпата Темида. Делото е спечелено, Роберт и Клара се женят, макар само ден преди тя да навърши пълнолетие. Той е щастлив като птица и през следващата година създава към 150 вокални композиции, които блестят като бисери в цялото му творчество.
Роберт Шуман, В прекрасния месец май
Роберт Шуман обожава своята Клара, тя – него и през следващите 12 години им се раждат 8 деца. Между бременностите Клара продължава с кариарата си на концертираща пианистка и е така добре приета в цяла Европа, че Шуман започва да я придружава все по-рядко.
Той не обича да се чувства на втори план, защото публиката боготвори жена му, дори когато – а това е винаги – тя изпълнява негови творби. Освен пристъпите на творческа ревност обаче, все по-често започват да се проявяват пристъпите и на неговото на психическо заболяване, което и до днес остава недокрай уточнено – дали е шизофрения, биполярно разстройство или нещо друго. Факт е, че депресиите му се задълбочават, понякога за дълго му пречат да работи, после пък изпада в еуфория и твори буквално като луд. Това е времето, когато Шуман пише своите четири симфонии, хоровата и камерната си музика, както и една опера, която няма успех. Преходът към големите форми става най-вече по настояване на Клара, тя смята, че пианото е твърде малко, за да се разгърне върху него целият композиторски талант на мъжа ѝ. Демоните в душата му обаче все повече се бунтуват и искат на светло, той се страхува, че може да посегне и да нарани дори своята любима Клара.
През 1854 година Роберт Шуман прави последния си неуспешен опит за самоубийство, като се хвърля в река Рейн. Спасен е от един рибар, но сам настоява да бъде затворен в психиатрична клиника, където умира две години по-късно, без да има сили да каже и една прощална дума на света.
Роберт Шуман, Симфония №3, Рейнска
