Холивудската звезда Рупърт Еверет беше специален гост на 21-ия София филм фест. Той е „Идеалният мъж“, знае „Колко е важно да бъдеш сериозен“, завладява с кралските си образи, а първата му среща с киното е на 4-годишна възраст, когато гледа екранизацията на „Мери Попинз“. Световен успех му носи ролята в „Сватбата на най-добрия ми приятел”, където си партнира с Джулия Робъртс.
Рупърт Еверет гостува у нас заедно с носителя на 4 награди „Оскар“ Хю Хъдсън, за да представи участието си в най-новия му филм "Алтамира". Кинотворбата пресъздава историята и събитията около едно от най-важните открития на 19-и век – известната пещера Алтамира и нейните рисунки отпреди 10 000 години, в които католическата църква, чийто представител във филма е Рупърт Еверет, вижда атака срещу библейските истини и решава да ги обяви за фалшиви.
Eто какво още разказа Рупърт Еверет за „Алтамира“, за ролите си в киното, славата и новия си филм „Щастливият принц“, посветен на последните години от живота на Оскар Уайлд, чийто режисьор и сценарист е той самият:
Според мен актьорите трябва да обичат камерата, ако искат да бъдат актьори и да са част от играта и занаята. И това всъщност обяснява защо актьорите имат нещастен любовен живот, тъй като им се налага много по-често да казват „Обичам те“ на камерата, отколкото на своите партньори в живота. Киното е като опасен наркотик – изключителен и романтичен свят, след който винаги истинският изглежда сив. Но днес е по-различно. По цял ден стоиш пред мърдащи се картинки в социалните мрежи, които те лишават от истинското общуване. За мен "Мери Попинз" беше първият път, в който видях филм.
Почти никога не съм отказвал роля, защото тези, които ми предлагат обикновено са добри. Затова бях много развълнуван, когато Хю Хъдсън ми предложи тази хубава роля в неговия филм. До голяма степен приех поканата да участвам в „Алтамира“ заради него самия, а един от любимите ми филми е „Революция“. В случая с „Алтамира“ - това е един страхотно написан сценарий. Там играя лошия герой и това май е по-добре и по-интересно. За мен лично е по-лесно да играя лош. В момента работя върху свой собствен филм, защото наистина е трудно човек да намира добри роли, но в „Алтамира“ ролята сякаш сама ме привличаше. Толкова добре беше написано всичко, че нямаше как да бъде лошо изиграно. Всъщност да си актьор е много по-приятно и лесно, защото си седиш в гримьорната, някой идва и те извиква, свършваш си работата и няма нужда да мислиш за нищо повече от това. В киното е трудно да определиш коя е мечтаната роля, за разлика от театъра. Но по-важно е историята и сценарият да са добри и тогава няма значение дали ролята е голяма или малка. Аз самият съм възпитан в католическа среда. Израснал съм и съм учил в католически манастир и това е близко до мен. В „Алтамира“ имах удоволствието да пресъздам една много жива роля, до голяма степен и благодарение на нашата дизайнерка на костюмите, една дама от Ирландия, която беше изпипала всичко до последния детайл в духа на времето от 19 век. Така че за мен беше много вълнуващо изживяване и се наслаждавах на тези моменти на снимачната площадка. Обогатих се и научих много. Предизвикателство беше да режисирам себе си в „Щастливият принц“, тъй има някакво напрежение в съчетаването на режисьорската и актьорската работа. И това всъщност е моята роля-мечта. Филмът ще бъде завършен вероятно през юни.
Да си звезда си има своите върхове и спадове и никога не е едно и също. Дори в рамките на половин час може да се промени цялата обстановка. Един ден си много успешен, друг път е пълен провал. В такава ситуация човек трябва да е готов да променя себе си, защото си има своите опасни участъци. Понякога дори си мислиш, че си на върха, а се оказваш на дъното, защото си бил заобиколен от облаци и не си разбрал.
Българско национално радио © 2018. Всички права са запазени.