Размиването на социалните измерения на понятието "пол" е една от важните характеристики на нашето съвремие. То е симптом и за цялостната хаотичност на света, която поражда необходимостта от нови модели за ефективно справяне с живота. Това стана ясно от думите на психолога Панайот Рандев, гост в "Радиоприемница":
Полът е био-, психо- и социално явление. Той се е появил преди милиард и двеста милиона години. Преди това около два - три милиарда години тогавашните едноклетъчни същества са били клонинги. Оказва се обаче, че, ако си клонинг се натрупват грешки с времето и освен това не отчиташ много външната среда. Затова преди милиард, милиард и половина години природата по спонтанен начин е потърсила разнообразие. В началото може би дори е имало три, четири, пет пола, но се оказало, че двата пола са оптимум.
Съществува една теория, според която двата пола имат различно еволюционно значение, припомни Рандев:
Целта на женския е да намери стабилното и ефективното и да го пренесе на следващото поколение, целта на мъжкия пол е да експериментира със средата, той е много по-неустойчив, но поради това е и по-разнороден, той е експериментът на природата. И това, което се окаже устойчиво, се взима от женския пол и се пренася по-нататък. Колкото по-стара, но и примитивна е една култура, организация, семейство, индивид, толкова двата пола са по-полярни.
През 70-те години на XX век започва да се развива идеята за андрогинността на личността. На биологично ниво има четири - пет нива на пола, след това идва психологическият пол - до към 3-4 години детето има известни колебания аз момче ли съм, или момиче, към 5-6 години обаче вече имат устойчив психологически пол. Някъде около 10-12 години се появява така нареченият "образ на тялото" и той започва да се възприема в зависимост от приятелския кръг и моделите, които са популярни в обкръжението. И тук преди около половин век се направи революция. За да си ефективен в съвременния свят, трябва да притежаваш именно тази андрогинност, тоест да съчетаваш мъжествени и женствени черти. В българската образователна система, обаче, под пол все още се разбира само биология, смята още специалистът:
За мен като психолог най-големият проблем на съвремието, и особено на бъдещето, са все по-неясните идентичности на младите хора. След 20-30 години проблемът няма да е разделението "бедни - богати", а хората с и без идентичност. Тоест идентичността на децата е изключително важно нещо, но за него не се говори. Децата са потопени 80 процента от времето в един измислен свят, създаван от медиите (кино, телевизия, социални медии). Започва все по-трудно да се прави разликата "реално - идеално". И това затруднява формирането на идентичност или тя е доста далеч от реалността. Става все по-трудно за едно малко дете да разбере какво точно е мъжкото и женското.
И ако до началото на XX век всичко се е развивало много по-бавно, то в неговия край и в началото на XXI век навлизаме в една трета голяма епоха - на постмодерния свят, в която промените стават много по-бързо, ясни логики, няма единна философия, медия, култура. В резултат - има четири схеми за адаптиране към този хаотичен свят.
Едната е човек да се прикрепи към някой, който, според него, ги разбира тези неща (ако съм домакиня, например, правя това, което ми каже мъжът ми). Това се нарича съзависимост - аз си подарявам моята идентичност на някой, на който имам доверие. Другата възможност е да приемеш, че светът е черно-бяло. Вторият вариант обаче също не помага особено, защото тази схема е много крайна. Има и трети вариант - да разделиш света на различни нива, тогава аз играя много роли едновременно, но това изисква много интелигентност, пластичност и ресурс. Четвъртият вариант е вместо да правя сложни пирамиди от взаимоотношения, да разгърна вътре в себе си един множествен аз, тоест в различните ситуации изкарвам автоматически някой от тези множествени азове, обяснява психологът.
Огромна част от хората избират да влязат в една от първите две схеми, които обаче не са особено ефективни. За третата и четвъртата схема пък се изисква възпитаване на модели от най-ранна детска възраст. И ако този разговор не започне изключително спешно на най-високо ниво, то след 20-30 години се очертава един психологически и социален апокалипсис.
Икономически и технологично ние ще се развиваме, но светът ще става още по-хаотичен, хората, за да могат да се справят, ще започнат масово да изпростяват и, ако този процес не се спре радикално от институциите, ще стане необратим. Тоест през 2050 година ще имаме осем милиарда души, от които седем милиарда само ще ядат, правят любов и ще се забавляват, а 100-200 милиона ще станат извънземни - с нанотехнологии, изкуствен интелект и ще гледат на седемте милиарда като на по-нисши същества, предупреждава Рандев.
