Ами ако вместо човек, на Марс изпратим копие на човешки мозък в компютър, за да изследваме предварително ефектите от пътуването и преживяването?
Главният асистент от БАН Кристина Капанова обяснява как хората се опитват да научат компютрите да мислят като хора. А това не е лесно, дори и за българските учени, които също като своите световни колеги, работят по т.нар. невронни мрежи.
"Ние, хората, не учим с милиони примери. Вие като малко дете можете да видите стол три пъти и да знаете: Това е стол. Мозъкът прави тези асоциации с изключително малко примери. Да кажем, че искаме да предскажем някакво събитие, стоковата борса. Това, което ние трябва да направим, е да изберем данни, които са от историята, и да изберем начина, по който невронната мрежа ще бъде структурирана, колко слоя има? След това избираме какви алгоритми за обучение да бъдат или процедурата, по която да решим задачата".
Защо все пак е нужно на хората да карат компютрите да мислят като хора? Кристина Капанова подчертава, че основната причина е мозъкът:
"Мозъкът за мен и за много учени е най-комплексната система, която ние искаме да разберем във вселената. Една много интересна система, която не тежи много, използва изключително малко енергия, но без нея не можем да функционираме. Целта ни е да направим дигитален еквивалент на биологичната невронна мрежа", казва Кристина Капанова.
