Силвия Петкова: Актьорската ми палитра се обогатява с всяка следваща роля
Работи ми се, нахъсана съм. Жадувам за хора и места, от които да черпя вдъхновение. И осмо борче в деветата гора да ми дадат, пак ще си обичам образа, твърди младата любимка, която засега няма точно такава роля, а много други - разнообразни и контрастни
публикувано на 05.09.18 в 17:18 | обновено на 05.09.18 в 17:42
Чуйте колко е искрена, деликатна, чаровна Силвия Петкова. Можете да я гледате не само във филми, но и на сцената на театър ''София''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Актрисата Силвия Петкова e родена в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ като е част от класа на проф. Здравко Митков. През 2010 г. дебютира в ролята на Жената в постановката „За мишките и хората“ по Стайнбек, реж. Асен Блатечки в ОДТ „Боян Дановски“ - Перник. Има участие във филмите „Лов на дребни хищници “ на режисьора Цветодар Марков, „Радостта и страданието на тялото" на гръцкия режисьор Андреас Пантзис, „Нашите малки различия“ на френската режисьорка Силви - Мишел Кейси и още други. Проследяваме таланта ѝ и в сериалите „Под Прикритие“ и „Революция Z“. От 2011 година е в трупата на театър „София“, където сме я гледали в „Пипи дългото Чорапче“, „Тирамису“, „4 Стаи", „Скачай“ и „Напразни усилия на любовта“.
„Да стана актриса беше усещане. Първоначално с това оправдание се измъквах от часовете в училище по химия, физика и биология, защото тези дисциплини не ми се удаваха особено. В 12 клас се записах на школа по актьорско майсторство при Пепи Върбанов. Те пък взеха, че ме приеха от първия път. Дълго време се занимавах с промоции, а хората с мен бяха основно актьори. Беше толкова забавно, възхищавах се на артистичността им. Казах си - искам да стана като тези хора, толкова са позитивни. Късметлийка съм, че работя в софийски театър. Мечтите за израстване са големи. Киното също ми е страст. Актьорската ми палитра се обогатява с всяка следваща роля.“
По стъпките на звездите винаги вървят от една страна свежите фенове, но от друга - досадните папараци.
„Аз съм прекалено искрена и жълтите вестници са ме оставили намира. За феновете - много е готино, когато някой те разпознае. Аз се притеснявам много при срещата с тях, но съм позитиварка. Това са хора, които ценят нашия труд, правя го заради тях. Искам да ги заразявам със смисъл, разсъждение и културата да... пръска.“
Толкова години на сцената и пред камерата са оставили много емоции в сърцето на младата актриса.
„Когато публиката разбере, че актьорите се смеят наистина, а не персонажите им, моментът е наистина страхотен. Скоро, по време на представление по пиеса на Уди Алън, от любимия ми режисьор Николай Поляков, не знам какво стана и как, но 15 минути с колегите ми не можахме да спрем да се хилим и никой от нас не знаеше защо. Беше много забавно. Такива живи моменти са много готини и остават в съзнанието ти.“
Всеки човек разпуска по различен начин. Някои от нас предпочитат да четат книги, други пък мързеливо се излягат на дивана пред някой хубав филм.
„Напоследък по-скоро чета книги. Любимата ми книга е „Стопанката на господ“ от Розмари Демел. Тази книга съм чакала цял живот, направо ми преобърна света. Розмари ми я подари лично. Вълшебно беше. За филмите - много харесвам „Модилиани“ с Анди Гарсия, „Captain Fantastic“, сега гледам и сериали, например „Наркос“.“
Актрисата казва, че прекарва свободното си време със сина си, който е на година и осем месеца. Заедно те играят, четат, тичат и плуват. Силвия споделя, че обожава природата и обича да се разхожда „на зелено“. Морето също ѝ е страст.
„Концентрирам се върху позитивното, не забелязвам негативните хора и емоции около себе си. Мога да кажа, че съм доста наивна, понякога си живея в собствен свят. Искам да съм полезна на хората - на колегите си, на режисьора.“
Силвия споделя, че в живота ѝ предстоят още много нови проекти, свързани с театър и кино. Ние ѝ пожелаваме успех и се надяваме скоро отново да ни погледне чаровно, я от сцената, я от екрана.
