„Крайнодесните увеличават резултата си, докато основните партии остават блокирани“. Това заглавие на „Гардиън“, което може да се отнася за редица избори в европейски страни през последните години, отразява комбинирания парламентарен и регионален вот в Швеция миналата неделя. След повторно преброяване окончателните официални резултати трябва да станат ясни утре, като в създалата се ситуация всяко депутатско място ще е от значение.
Двете големи политически обединения, червено-зелените в ляво и дясноцентристкият алианс, получиха малко над 40 процента от гласовете, което прави много трудно одобряването на правителство, формирано от някоя от тях. Патовата ситуация се дължи на резултата на крайнодясната партия „Шведски демократи“, получила между 17 и 18 процента, вероятно задвижвана от увеличената имиграция и често повдигания въпрос за съвместимостта на влизащите мюсюлмани в шведското общество.
Скандинавската страна се възприема като бастион на социалдемокрацията, като полученото от традиционната лява партия одобрение от 28 процента, е най-ниското за последното столетие. Това поставя в трудна ситуация и нейния лидер и премиер на страната Стефан Льовен, който направи заявка да състави ново правителство, зад което все още няма договорено мнозинство. Ставаме ли свидетели на ценностна промяна в Швеция и още един епизод на протичаща консервативна революция в Европа?
Докато в Швеция все още броят гласовете, одобряване на правителство изглежда трудно постижимо. Традиционните коалиции, водени от социалдемократите и консерваторите от Умерената партия, отказват както да подкрепят правителство на другия лагер, така и да разговарят с антиимигрантската десница. Отива ли Швеция към нови избори и възможна ли е ситуация, при която традиционните сили ще потърсят подкрепа от крайнодесните?
„Проблемът е, че при нови избори ще попаднем в същата ситуация, в която сме в момента. Резултатът на „Шведски демократи“ в никакъв случай няма да падне дотолкова, че лявата или дясната коалиция да получат над 50 процента. Моето усещане е, че преди да се стигне до нови избори, нещо друго ще се случи. Какво ще бъде - не знаем“, заяви анализаторът и преподавател по журналистика в Стокхолм Кристиан Кристенсен.
„Според мен левият блок в никакъв случай няма да работи с „Шведски демократи“. Единствената възможност някой да работи с тях ще е вдясно. Но две от партиите в десния Алианс, Либералите и Центристката партия, обявиха, че няма да са част от правителство, подкрепено от крайнодесните. Това ще означава разпад на Алианса. Така че - левите е почти невъзможно да работят с крайнодесните, а десните - изключително трудно“, коментира Кристенсен.
По неговите думи решаването на ситуацията може да отнеме седмици или месеци. Въпреки че традиционните сили дават заявки да изолират „Шведски демократи“, ролята на последните вече е незаобиколима. Кристиян Кристенсен е на мнение, че европейските медии надценяват ситуацията и Швеция не е залята от някаква извънредна крайнодясна вълна. Защо?
„Няма съмнение - за 12 години „Шведски демократи“ се превърнаха от партия, която дори не беше в парламента, в трета политическа сила в страната. Да, подкрепата за партията нарасна, но над 82% от населението не е гласувало за тях. Мнозинството от тези 82 процента не желаят партията, за която са гласували, да управлява заедно с „Шведски демократи“. Одобрението за тях, което е между 17 и 18 процента, беше същото преди 3 години. Голяма част от медийното отразяване предполага, че някаква експлозия в доверието към тях е настъпила сравнително скоро. Всъщност, това се случи, когато Швеция първоначално прие голям брой имигранти от Сирия през 2015. Освен това „Шведски демократи“ бяха в същата позиция и преди това - на изборите през 2014-а, когато спечелиха между 13 и 14 процента одобрение и блокираха мнозинство в ляво или дясно. Тогава споразумение между големите коалиции предотврати влиянието на крайнодесните. Разликата сега е, че десните не искат да одобрят ляв кабинет“, каза Кристенсен.
В такъв случай може ли да се каже, че в Швеция няма нарастване в липсата на толерантност към имигрантите от Близкия Изток или тези от по-бедни Европейски страни?
„Не, нарастване има. По-голямата подкрепа за „Шведски демократи“ води до извода, че хората искат намаляване на броя на влизащите в страната. Ясно е, че има антиимигрантски настроения в обществото. Част от тях се дължат на расизъм и ислямофобия. Виждаме много по-агресивна реторика спрямо имигрантите и в самата шведска политика в последните една-две години. Това се дължи на „Шведски демократи“, които повлияха изключително много на начина на говорене в политиката“, смята Кристиян Кристенсен.
Антиимигрантските настроения в европейските общества са един от често даваните отговори на въпроса за спада в доверието към традиционните политически сили. Друг е бедността и нарастващото икономическо неравенство.
Кристиян Кристенсен описа каква е комбинацията от тези фактори в буквалния пример за „социална държава“, като какъвто се възприема Швеция.
„Ако погледнем откъде идват гласовете за „Шведски демократи“ на последните два вота, то ще видим, че голям дял от тях са били привърженици на социалдемократите и на бившите комунисти. Вижда се, че работническата класа бяга от традиционното ляво към "Шведски демократи". Шведската икономика има добър растеж в момента, но стои въпроса с доходното неравенство, което в страната е по-голямо, отколкото си мислят хората. Популярна критика срещу политическите партии в страната е, че са елитистки и не се вслушват в хората по въпроси, като имиграцията. Смятам тази критика за правилна. Като не говореха за имиграцията, традиционните партии оставиха темата на „Шведски демократи“. Имиграцията е основният мотор на крайнодесните. Те я обвързват с почти всеки въпрос. Неравенството е фактор, но имиграцията е доминиращата им тема“, каза той.
Целият материал чуйте в прикачения файл.
