За да може НЗОК да осъществява сериозен контрол върху всички харчове в системата, ще въведем пръстов идентификатор, заяви заместник – министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков преди дни и уточни:
Става дума за идентификатор, който кодира 13 или 19-цифров код. Имаме идея това да важи за цялата система на здравеопазването в България. В спешните случаи по-лесно може да се свали този идентификатор, отколкото да се намери личната карта на пациента.
Станимир Хасърджиев, който е член на Надзорния съвет на Касата от пациентската квота, смята, че пръстовият идентификатор ще е най-евтиният начин за контрол над средствата за лечение.
Според техническия експерт Илия Лазаров няколко са опорните точки, които трябва да се вземат предвид при въвеждането на пръстов идентификатор в цялата здравна система. На първо място това е точността при първоначалното вземане на биометричните данни. Тя може да се окаже невъзможна при 2% от населението, което има кожни проблеми, като сухота на кожата или деформации по пръстите:
Целият отпечатък съдържа много информация, а четците ще вземат 13 или 19 точки от него. По този начин няма да се съдържа цялата информация от отпечатъка, което би било предпоставка за някаква грешка.
Тъй като най-вероятно ще се налага отпечатъкът да се идентифицира бързо, за да няма опашки по болници и аптеки, е важно устройствата, които ще се реши да се прилагат, да бъдат качествени, а необходимите хора по контрола – обучени.
Съхраняването на отпечатъците е другият основен момент, който трябва да бъде изяснен за този 13 или 19-цифрен код, който ще бъде генериран предварително за всеки човек:
Отпечатъкът няма как да бъде съхранен на всички хора в четеца и той да предава кода, идентифициращ пациента. Вероятно, ще трябва да се съхранява в сървър. В МВР имат такава информация, но едва ли те ще дадат информацията да бъде достъпна за всички аптеки и болници. При едно отпадане на тока по мрежата пациентът няма да може да бъде идентифициран.
Четците трябва да бъдат за индустриални цели, а не за офис цели. Те трябва да бъдат от по-скъпите - между 500 и 800 лева, защото експлоатацията ще бъде жестока. За да не се стига до проблеми както с досегашната система, смята още Лазаров и допълни, че е важно да се предвиди как ще се поддържат те, защото от хигиенична гледна точка биха могли да разнасят зарази.
Според Илия Лазаров би могло да се използва и сега съществуващата система на чекиране и само да се интегрира нов модул. Прилагането на биометрични данни обаче в рамките на 3-4 месеца е по-скоро нереално.
Ясно
Разкъсана облачност