В момента, в който сутринта излязох от входа, буквално на 20 метра от мен катастрофира кола, на празна улица. Казах си ОК. Обещаващо в кавички начало, но какво да направя. Качвам се в моята кола, давам газ и тръгвам към снимането…
Усмивката на фотографа Ивайло Петров не слиза от лицето дори докато разказва за случки като горната, когато му предстои да шофира поне 500 км до мястото на поредния снимачен ден.
Кадрите и пейзажите на човешката душа се сменят и след всеки следващ ти се иска още и още. Коя от маските ще падне или коя от тях ще разкрие новото лице на обекта. „Портрети на срама“, „Модерните светци“ или просто снимки в плажния бар на ексцентричния френски писател Фредерик Бегбеде, за когото любовта вече (не) трае само три години – кадрите на Ивайло Петров са въвличането в Пътя към другата гледна точка. Те са и врата към Щастието. А пожеланията – за повече истински хора. Пред и зад кадъра – чуйте още в звуковия файл.
Предимно облачно
Разкъсана облачност