Екзотика и авантюри в Перу, което не е само Мачу Пикчу

Инките, населявали преди векове земите на днешно Перу, оставят след себе си много легенди, обвиващи с мистика назъбените склонове на Андите. А над тях се извисява свещената крепост Мачу Пикчу. За консервативния турист оттук започва и тук приключва пътешествието из страната на „синовете на слънцето“, както са се наричали инките.

Както нашето черноморско крайбрежие не се изчерпват възможностите на България да заинтригува чуждите туристи, така и Перу предлага много повече на хората с приключенски дух и страст към екзотиката, и за любителите на екстремните спортове.

Парапланер или сърф в столицата Лима

Още в самата столица на Перу - Лима, можете да полетите с парапланер или да сърфирате. Много чужденци, които идват тук на почивка, съчетават изучаването на испански за една-две седмици в някоя от езиковите школи и практикуването на екстремните спортове.

Вместо заседяване в Лима, туристите могат да се насочат към перуанския север – селцето  Кокачимба, региона Амасонас, където ги очаква дългогодишният инструктор по катерене и планински водач Райнер Солано Торес.

Земен рай в Кокачимба

За да се стигне до Кокачимба с автобус, трябват повече от 24 часа. Но си струва. Според Райнер това е раят на земята.

„Селцето Кокачимба е известно с водопада Гокта, който е сред най-големите и впечатляващи в Южна Америка. Той се състои от два пада, като общата му височина е 771 м. Гокта е петият по големина в света свободно падащ водопад. Но освен него, в района можете да видите още над 20 други по-малки водопади, всеки от тях с височина над 100 м. Това е мястото в Перу, където са концентрирани най-много водопади на едно място и затова се нарича Долината на водопадите. Природата тук е невероятна“, обяснява водачът.

Районът около водопада Гокта предлага много възможности за спорт - разходки в планината, маунтин байк, рафтинг, каякинг, каньонинг, спускане с въже по водопадите, скално катерене, риболов.

„Малката перуанска Швейцария“

А при спускане малко на юг, към провинцията Уарас в региона Анкаш, се стига до „малката перуанска Швейцария“, наричана така заради заобикалящите я множество планини, покрити с ледници.

„Тази зона е изключително привлекателна за катерачи и алпинисти, с уточнението, че тук, тъй като сме в Андите, не използваме думата „алпинизъм“, а „андинизъм“. В региона Анкаш се намира един емблематичен за Кордилерите шестхилядник - Артесонраху. Мнозина са чували за него, защото казват, че е изобразен на логото на американската филмова компания „Парамаунт пикчърс“. Наистина, има известна прилика, но не съвсем. Забавно е, защото виждаме, как се ражда една легенда. Това е една красива планина, която предлага много предизвикателства за алпинистите. А в близост се намира планината Алпамайо, обявена заради формата ѝ за най-красивата на планетата“, казва Райнер Солано Торес.

От май до септември са най-добрите месеци за алпинизъм и ледено катерене в тези планини, уточнява той.

Близначката на Мачу Пикчу

Ако се продължи на юг, до региона Куско, може би не трябва да се отиде в популюрната дестинация Мачу Пикчу, а в крепостта Чокекирао - сестрата-близначка на Мачу Пикчу. Но защо я наричат така?

„Защото е крепост, строена от инките. Не знам дали е строена в същия период като Мачу Пикчу, но е била много важна крепост. В момента са разкрити около 20% от обекта. Представете си още колко много остава да видим! Чокекирао много прилича на Мачу Пикчу. Аз бих казал, че това не е близначката, а по-малката сестра на Мачу Пикчу. Поне засега“, обяснява Райнер Солано Торес.

Най-директният начин да се стигне до Чокекирао е със самолет от Лима до Куско, след което е връщане в посока към региона Апуримак. Приключението започва от селцето Качора. Оттук за прехода до Чокекирао и обратно трябват около 4-5 дена.

Планината на седемте цвята

Но… от Куско може да се отиде и на друго интересно място – живописната Планина-дъга, или Планината на седемте цвята, която достига до над 5 хиляди метра надморска височина.

„Това е геоложка формация в много различни цветове, подредени в ивици, но, разбира се, не в тези на дъгата. Цветовете на планината са леко приглушени, като преобладава керемидено червеното. Също така има жълтеникаво, медно, зеленикаво. Най-добрият период за посещения на Планината на седемте цвята е от май до октомври. Тогава е доста студено, но не вали. Защото когато вали, поради височината, склоновете се покриват със сняг и няма как да се полюбувате на цветовете на планината. Заради състава на почвата и височината растителността тук е оскъдна“, обяснява Райнер.

Каменен профил на лице в джунглата

Последната отбивка из Перу може да бъде направена в джунглата, в региона Мадре де Диос, където живеят племената аракмбут. Там има интересно скално образувание – ориентирано на изток каменно лице в профил с индиански черти. Перуанците го наричат „Ел ростро“. В този отдалечен край на света, в региона Мадре де Диос, живее и една много интересна българка Мила Банкова. Но това е тема за отделен разговор.

Има различни теории за възникването на каменното лице, което се намира точно над един водопад. Според някои естествените скални форми са допълнително обработени от човешка ръка.

Но Райнер има друга теория: „Каменното лице е геоложка формация, която се е образувала без намесата на човека. Този скален феномен е открит преди не повече от 5 години. За да го видите, трябва да стигнете до Куско, оттам да пропътувате около 200 километра до местността Синтуйя. Оттам започва походът към Ел ростро – високия около 6 метра тотем. Ако сте решили да посетите това място, е добре да го направите с местен екскурзовод, който се ориентира добре в района, сред буйната растителност на селвата“.

Зоната, в която се намира тотемът, е свещена за местните индиански племена. Предполага се, че Ел ростро е маркирал границите на земите на аракмбут и е бил почитан в продължение на векове.