Венцислав Филипов: За поезия Биньо беше железен

  "Изключително благосклонен жест ми направи съдбата, срещайки ме с Биньо. Парадоксалното беше, че след 4 – 5 разменени реплики ние вече бяхме приятели. Като, разбира се – тъй като беше по-възрастен, по-знаещ, по-можещ – решението беше негово. Той беше, да речем, сравнително дребен човек – като контур, като ръст –  но имаше неподозирани сили, дори и физически, колкото и странно да звучи. А като психика наистина беше много здрав – едно от качествата, които и тогава, да не говорим за сега, бяха рядкост. 

  Не беше склонен на предателство, когато ставаше въпрос за поезия. За поезия беше железен. И оттам беше това негово отношение към разни пишещи, които не правят нищо, на практика. Той не можеше да ги понася. За него нищо друго не би трябвало да се каже, освен това: от поетите след Пеньо Пенев, да кажем, и това поколение, Вапцаровото, наред с още неколцина – да не споменавам имена – доразви поезията. И аз си спомням края на 70-те години, когато – правейки уговорката, че елиминираме епохи – се опитах да обясня на заобикалящите ме, че като емоция, като заряд, аз не виждам по какво "Рилска река" (б.а. – стихотворение на Биньо Иванов) отстъпва на "Градушка" на Яворов. Мишо Неделчев ме гледа като гръмнат: "Ти преиграваш!". Но минаха 30 години и той се съгласи.", каза Филипов.

    Можете да чуете целия репортаж на Ангел Павлов, включващ разказите при откриването на изложбата на председателя на читалище "Братство 1869" Иван Андонов и Венцислав Филипов, излъчен в предаването на Радио Благоевград за литература "Страници":

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.