Людмила Миндова: "... за да се научим да щадим сламката в окото на другия..."

   Думите на Людмила Миндова са от нейното стихотворение "Покриви", прозвучало в аудиоантологията на Радио Благоевград "Гласни", в която слушателите могат да чуят как съвременни български поети четат свои стихове.
   Можете да чуете аудиозаписа от рубриката на предаването "Страници":

   Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и "Славянска филология" в СУ „Св. Климент Охридски”, където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок. В неин превод на български език са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други автори от бивша Югославия. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (2011), и на стихосбирките „Блус по никое време” (2010), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016). 

   През 2017 г. бе публикуван нейния "Роман за името", където можете да прочетете и това: " Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам „екскурзиантски“. Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... Призовавам Бога на всички езици, които зная. Казвам „Отче наш“ на църковнославянски, чета намаз на арабски, сричам прав амида на иврит.

   Понякога не вярвам на късмета си. Казвам си, че такива неща като в моя живот се случват само в приказките, че всичко това не може да е истина. Възпитан от книгите да се съмнявам в щастливия край и да го смятам за проява на лош вкус, характерен днес най-вече за латиноамериканските сериали, аз в крайна сметка в един момент трябваше да капитулирам и да призная: да, моят живот се оказа едновременно нещастен и щастлив...".