Въвеждането на изкуствения интелект в ежедневието е начинът да се върви напред в бъдеще. Това каза директорът на Института ГЕЙТ проф. Силвия Илиева. „Това е един път, който все повече хора осъзнават и ролята на нашия Институт е да бъде медиатор между бизнеса и академията, защото ние правим приложно-изследователска дейност с хора, които са изследователи, и с подкрепата на фирмите, защото имаме и стратегически партньори, които още преди да получим финансиране, преди да създадем Института, ни подкрепиха, повярваха в нас и работим заедно с тях сега по първите си проекти. Но определено големите данни и изкуственият интелект е пътят, по който трябва да вървим, за да сме конкурентноспособни и да живеем по-добре“. Професор Илиева информира, че в Европа съществуват над 50 такива институти или центрове, които се занимават с големи данни и изкуствен интелект, защото всяка от държавите е осъзнала тази необходимост. „Ние сме наистина първият и единствен в Източна Европа и това стана с много сериозна конкуренция на европейско ниво. Близо 300 проектни предложения имаше, само 14 се финансираха като нашето беше едно от тях и е единствен проект и за България, освен за това направление“, каза проф. Илиева.
Пилотният проект, по който работи Институтът ГЕЙТ, е „Цифров двойник на града“. Проектът ще помогне да живеем в „умни“ градове. „Цифровият двойник като концепция е нещо, което съществува отдавна, но в контекста на града, сега и на големите данни, това е да направим цифрово копие на града с всичките обекти и процеси, които се случват в него. На негова база ние можем да симулираме, да моделираме различни процеси, които реално се случват в града и да видим какъв би бил ефектът, така че да може хората, които са отговорни за взимането на решения за развитието на града, да имат един инструмент, който да им помага да взимат информирани решения. Например, един от случаите, първият, който работим, е за планирането на града. Ние ще създадем един софтуерен инструмент, с който представителите, които отговарят за развитието на градовете, ще могат да видят една сграда, ако имат желание да я построят някъде, тя какво влияние би оказала на целия район – дали би засенчила нещо, дали би спряла вятъра, дали би се концентрирало замърсяването там, дали би било много шумно….“, уточни проф. Силвия Илиева.
Чрез използването на данни и математически модели е създадена и първата по рода си платформа за проследяване на връзката между предприетите мерки срещу пандемията от COVID-19 и стопанската дейност. Този проект е в сътрудничество със Софийския университет и други университети, в помощ на министерствата на труда и на икономиката, за да може на основата на публичните данни от НСИ, от НАП, БНБ и други институции, чрез прилагането на математически модели, да се предвиди каква би била безработицата и как това би се отразило на различните сектори. „Изненадващо дори и за нас, с много голяма точност предвидихме в края на годината какъв ще е ръстът на безработицата и влиянието върху икономиката. Очаквахме, че ще затихне вирусът, но явно ще трябва да живеем с него и нататък, така че сигурно ще продължим този проект, който мислехме, че ще е по-краткосрочен, но явно ще има нужда и смисъл от него и по-нататък“.
„ Молитвите на българина са свързани повече с неговата празничност, тържественост. Неговата молитва, когато не е чисто религиозна и в усамотение, тя е по-скоро тип послание към хората. Тя е отворен, комуникативен тип. И това ни събира “ , сподели за Радио Благоевград доц. Елена Азманова, преподавател в ЮЗУ – Благоевград. Тя е изследовател..
От почти две десетилетия сдружението "Асоциация Общество и Ценности" е двигател на разговора за децата и родителите, брака, семейството и ценностите в модерното време. „ Когато имаме здрави семейства се възпитава и отглежда здраво поколение, със здрави ценности. И съответно – имаме здраво общество “, подчерта в интервю за Радио Благоевград..
Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на Нематериалното културно наследство. Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи..
С изложбата „Готови ли сте за разкази по Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми заради историческите промени и модните светски тенденции. Това обясни..
Благоевградският общински съветник Димитър Урдев бе избран за председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ на 46-ия конгрес на партията. Урдев, който досега бе заместник-председател на централното ръководство, заяви амбицията си да работи за обединение на всички земеделски партии и неправителствени организации в страната. По думите му,..
Родители, учители, дори и ученици апелират да се ограничи използването на телефоните и социалните мрежи от малолетни деца. Опасна мода е обхванала учениците. Нарича се "Супермен" и кара много деца да записват опасни видеа. Последният случай е от вчера, когато 13-годишно дете е с опасност за живота, след като е ударено от волтова дъга на жп гара..
Инспекторите от Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" вече ще могат да използват стоп-палки при проверка на автомобили за незаконен улов и белезници при задържането на бракониери. Новите правомощия на служителите на ИАРА станаха факт след промени в Наредбата по Закона за рибарство и аквакултури, уточни за Радио Благоевград началник на..