Марин Вълков: За професията говоря винаги с любов!

7-ми април – Световен ден на здравето

Повече от 3 десетилетия фелдшерът Марин Вълков работи в Спешната помощ в Благоевград и е посветил живота си да помага на хората, да им дарява надежда в момент на страдание и болка. Избрал професията фелдшер и започнал работа в Манярското – емблематично място за Благоевград някога, където се намирала Дирекция „Народно здраве“. Разбрал обаче, че не е роден да работи на бюро – тогава през 1979 година, а  от януари 1980-та приел предизвикателството и започнал работа в село Селище. Работил заедно със стоматолог, медицинска сестра, още един фелдшер и акушерка. „Отидох съвсем нов, бос, но благодарение на помощта на колегите и перфектната организация, създадена в тогавашната първостепенна окръжна болница, ние разполагагахме с денонощна връзка със завеждащ отделенията. Т. нар. телемедицина, която напоследък се създава, ние я имахме още тогава на село. Нямахме мобилни телефони, имах обикновен телефон, но това, което  правех на адрес – независимо дали е в село Обел,  Бучино или в Зелен дол – през този телефон аз предавах кардиограмата на функционалния кабинет в окръжната болница, и те ми даваха съвет какво да направя“ – спомня си с вълнение Марин Вълков, връщайки се 43 години назад във времето.

  През 1987 година се явява на конкурс в тогавашната Бърза помощ и го печели. От тогава до този момент работи в ЦСМП-Благоевград. Завършил е магистратура „Здравен мениджмънт“ във Великотърновския университет. „Съдба или не, аз лично съм избрал професията си и продължавам да защитавам тази  кауза. След нас създадохме една гилдия – т.нар. лекарски асистенти, които са първоприемници на професията фелдшер, и които намират най-голямо  място в спешността“.

  Марин Вълков има много случаи, свързани с работата , които никога няма да забрави. Свързани са с  първото раждане на село, след това при  преместването му в бърза помощ – срещата с първата катастрофа и стотиците след това, при които е оказвал помощ на пострадали на ГП Е-79. „Пътувал съм в отдалечени села от Благоевград, където си сам и трябва бързо да вземеш решение, спасявайки човешки живот. Това е огромно предизвикателство, но това е любовта към професията, заради което не съм се отказал и продължавам да я практикувам до днес“ – разказва с вълнение фелдшерът.

  Освен работата, голямата любов на Марин Вълков са пътешествията – желанието му  да пътува по света, да се среща с нови хора, да опознава  различните култури и бита на държавите. И да зареди батериите, завръщайки се в любимата Южна Испания, Андалусия и остров Ибиса.

  Той е и председател на Регионалната колегия на спешните медици в област Благоевград. „Години наред водим нашите две отделни битки. Първата е, че през годините прекъсна обучението на професията фелдшер във всички висши медицински училища в страната. Но ние, обединени в една доста инициативна група, начело с доц. Врачева от Тракийския университет успяхме да създадем програма, наложихме обучение по нов модел. Това, което съществува в Западна Европа, в Канада, САЩ – т.нар. лекарски асистенти, които са първоприемници на фелдшерите – по програми, по срокове на обучение и по възможности за реализация на тези колеги, вече имаме няколко випуска, които отлично се вписват във всяка една област на медицината. Има колеги, които покриват по-голяма част като спешни, има колеги, които работят като анестезисти в операционните зали на големи клиники. Имаме колеги, които работят в централни реанимации във водещи болници в света. Ще ви кажа за колега, който повече от 10 години работи в централна реанимация в Лондонската кралска болница. Създадохме я тази професия! А това, че сме включени в една група с т.нар. медицински специалисти – никъде няма такава професия, но създадена е тази казионна организация на сестрите и ние членуваме по задължение в нея. Не всички колеги, които работят в сферата на здравеопазването членуват в тази организация. Дългогодишната ни битка е да създадем самостоятелна организация. Посещавали сме сигурно 20 пъти Комисията по здравеопазване в Народното събрание, срещаме разбиране, гласува се на първо четене, но на второ четене отпада по неизвестни причини. Но ние продължаваме тази борба, защото лекарският асистент и фелдшера в наше лице сме обучени да оказваме медицинска помощ, а не здравни грижи на пациента. Здравните  грижи са приоритет на медицинската сестра, под назначение на лекар. Ние също работим под ръководство на лекар, но това е съвсем различна професия, дано да успеем!

  Честити да са всички колеги и им желая здраве и усмихнат празник!“