Няма отношение към културното наследство в България и няма подход, а тук е най-богатата страна в Европа. Изводът направи археологът Малгожата Гребска - Кулова. Даде пример с разкопките край Благоевград, които тънат в трева и разруха.
„Нищо не се случва и с откритото селище край Благоевград. Направен бе много интересен музей на открито с табла, променени вече под влияние на слънцето. Трудно се виждат обектите, заради високата трева. Кой е виновен за това, този обект е уникален и бяха вложени много средства, направена е много качествена реставрация, но това не е нормално“, възмущава се Кулова.
Според нея не ценим достатъчно тези находки и държавата трябва по-активно да се включи и да отделя повече средства за музейните експозиции, за да се подновяват, както и сградния фонд, осъвременяване, защото технологиите се променят, а тези неща са безценни, но изискват грижи.
От няколко дни в местността Равен в Брежани започна вторият етап от разкопките на едно от най-старите ранни неолитни селища в България. Специалистите считат, че селището съществува отпреди 9000 години, възникнало е 6-7 хиляди години пр.н.е.
Експедицията е дело на Регионален исторически музей – Благоевград в лицето на археолога Малгожата Гребска - Кулова, община Симитли и кметство Брежани, с участието на студенти и научни ръководители от специалност Археология на Великотърновски университет.
„Хората са оставили всички тези находки, които ще документираме. Целта ни е да направим музей на открито. Обектът има голям потенциал за създаване на пълна реконструкция на място и на двете селища, което би предизвикало интереса не само на учени и студенти, но и на голям поток от туристи, имайки предвид близостта до автомагистрала „Струма“, обясни археологът.
Направена е междуведомствена комисия и е предложено обектът да бъде с национално значение.
Какъв е потенциалът на този обект и какви са очакванията в инервюто на Ива Сеизова с ръководителя Малгожата Гребска - Кулова.
Село Раждавица е домакин на първия фестивал на документалното и пълнометражно кино „Раждавица филм фест“. Фестивалът ще бъде открит на първи юли в 20.00 часа и ще продължи до седми юли. Началото слага филмът „ТАМ“ на режисьора Богдан Дарев , който живее в град Сиатъл, САЩ. След 23 години в емиграция, срещите и преживяванията от първото си..
„Погледни ме в очите“ е най-новата песен на MINNA и Поли Богданова. Песента се появи в началото на тази седница, та 24 юни и вече се радва на многобройни полоьителни отзиви. Идеята за колаборацията е на Поли. Зедно с MINNA пишат текста на песента, а музиката и аранжиментът са дело на БРАТЯТА. Песента е сполучлива комбинация между ка съвременно..
Изложба „Свет като цвет“ ще бъде открита на 2 юли в залите на Регионален исторически музей – Благоевград. Картините са дело на Светлана Костова, която през последните десетилетия популяризира българските народни шевици, като ги пресъздава не по традиционния начин - с игла и конец, а чрез рисуване. "За мен българските народни шевици са като..
Игрището на 5 СУ „Георги Измирлиев“ в Благоевград днес посрещна деца от футболни школи в града, които се включиха в благотворителни мачове за събиране на средства за лечението на 16-годишната Радост от София и 7-годишния Марти от с. Новачене. По случай своя 10-и юбилей, благотворителната софийска организация "Футбол с кауза" се довери на местната..
Традиционният Празник на Рилския зелник ще се проведе и тази година. По време на празника мерят сили най-добрите сред най-добрите, най-сръчните сред най-сръчните в месенето и представянето на традиционния рилски зелник. Конкурсът за най-вкусен и красив зелник ще бъде съпроводен и от богата фолклорна програма. Тази година празникът съвпада с..
Няма нищо по-мотивиращо от това да видиш радостта в очите на децата, които играят на стадиона или на спортната площадка. Това е нещото, което ме вдъхновява и ми дава сили да сбъдвам мечтите на моите възпитаници. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Феим Мусанков, преподавател по математика и информатика в Средно училище „Йордан Йовков“ в..
Климатолозите са предпазливи в дългосрочните прогнози, все пак очертават тенденция за горещо лято 2024 . Учените се базират както на архива, историята с наблюдения на времето повече от 150 – 160 години, така и на факта, че не сме имали толкова топла пролет, като току-що отминалата. „ Но това не е новина, защото в изминалите 12 месеца, всеки един..