Няма отношение към културното наследство в България и няма подход, а тук е най-богатата страна в Европа. Изводът направи археологът Малгожата Гребска - Кулова. Даде пример с разкопките край Благоевград, които тънат в трева и разруха.
„Нищо не се случва и с откритото селище край Благоевград. Направен бе много интересен музей на открито с табла, променени вече под влияние на слънцето. Трудно се виждат обектите, заради високата трева. Кой е виновен за това, този обект е уникален и бяха вложени много средства, направена е много качествена реставрация, но това не е нормално“, възмущава се Кулова.
Според нея не ценим достатъчно тези находки и държавата трябва по-активно да се включи и да отделя повече средства за музейните експозиции, за да се подновяват, както и сградния фонд, осъвременяване, защото технологиите се променят, а тези неща са безценни, но изискват грижи.
От няколко дни в местността Равен в Брежани започна вторият етап от разкопките на едно от най-старите ранни неолитни селища в България. Специалистите считат, че селището съществува отпреди 9000 години, възникнало е 6-7 хиляди години пр.н.е.
Експедицията е дело на Регионален исторически музей – Благоевград в лицето на археолога Малгожата Гребска - Кулова, община Симитли и кметство Брежани, с участието на студенти и научни ръководители от специалност Археология на Великотърновски университет.
„Хората са оставили всички тези находки, които ще документираме. Целта ни е да направим музей на открито. Обектът има голям потенциал за създаване на пълна реконструкция на място и на двете селища, което би предизвикало интереса не само на учени и студенти, но и на голям поток от туристи, имайки предвид близостта до автомагистрала „Струма“, обясни археологът.
Направена е междуведомствена комисия и е предложено обектът да бъде с национално значение.
Какъв е потенциалът на този обект и какви са очакванията в инервюто на Ива Сеизова с ръководителя Малгожата Гребска - Кулова.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..