Сърцето помни какъв начин на живот сме водили в младите години

29 септември – Световен ден на сърцето

През 2023-та година фокус на обединените международни действия на членуващите в Световната сърдечна федерация е силата на знанието – чрез нея можем да спрем сърдечно-съдовите заболявания. Към момента те продължават да бъдат една от водещите причини за заболяемост и предотвратима смъртност в световен мащаб, като всяка година отнемат живота на над 18 милиона души. Рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания и превенцията коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечно-съдови заболявания.

„Винаги на 29 септември говорим за превенция на сърдечно-съдовите заболявания и тази лоша статистика, която извежда България на едно от челните места по смъртност и заболеваемост в света. Истината е, че не само в България, но и в световен мащаб, сърдечно-съдовите заболявания са водещи по заболеваемост и смъртност. На какво се дължи това? Преди всичко, ролята, която оказва стресът, начинът на живот, тютюнопушенето, които увеличават риска от коронарна и мозъчно-съдова болест от 2 до 3 пъти. Това е част от превенцията, която ние прокламираме, за да намалим този риск при пациентите ни. Другите сърдечно-съдови рискови фактори са високото кръвно налягане, ниската физическа активност, психическото натоварване, които също могат да доведат до сериозни здравословни проблеми при нашите пацинети. Затлъстяването и диабет тип 2 също са в рисковите групи, които имат отношение към повишаване честотата на сърдечно-съдовите заболявания. Превенцията е свързана с елиминирането на рисковите фактори, които човек сам може да контролира. И да се съобразяваме с тези, които не можем – възрастта, пол, наследствена предизпозиция. Сърцето помни какъв начин на живот сме водили в младите години и това ще се отрази в следващите години от живота ни“ – каза доц. Христова. Тя посочи, че съвременният начин на живот добавя и други причини като мръсния въздух, стреса, недостатъчната физическа активност, нездравословното хранене.

  Как се натоварва сърцето при стресови ситуации и продължително психическо натоварване? „Отделянето на големи дози адреналин е един от факторите, които могат да доведат до изявата на тахикардия, или т.нар. сърцебиене. То е много характерно при млади пациенти, но продължителната тахикардия води до ремоделиране на камерата, която от една страна не може да изтласква достатъчно количество кръв, което е необходимо за нашите паиенти. От друга страна стресът води до повишаване нивото и на други хормони, като включваме щитовидна жлеза, които водят до отключването на заболявания, отразяващи се върху сърдечно-съдовата система. Стресът е един от факторите за отключването на автоимунния тиреоидит. Когато говорим само за сърце и стрес, винаги трябва да  имаме предвид, че може да се отключи всякакво друго заболяване, което да е на тази основа“.

  Кардиологът акцентира и върху навиците, които всеки човек трябва да промени за здраво сърце. Редовно да се правят профилактични прегледи, съвети с диетолог, изследване на кръвната захар, холестерол – веднъж в годината или на 6 месеца. „Не пренебрегвайте задължителните контролни изследвания, които вашия личен лекар назначава. Искайте да ги провеждате, защото по този начин се контролират рисковите фактори. Всеки може да спре тютюнопушенето и да води по-активен физически начин на живот, за да няма риск от развитието на атеросклероза. Много трудно е да убедим един млад човек, че той трябва да осъществява чести контролни прегледи. Особено, когато се касае за една новооткрита артериална хипертония на пациент, който е на 25-30 години.  Нека не забравяме, че в световен мащаб излязоха проучвания, че прекараният  COVID-19 е един от механизмите за отключване на ранен процес на атеросклероза. Тя е част от коронарната болест на сърцето и всички сърдечно-съдови заболявания. Това трябва да ни стимулира да направим поне веднъж в годината преглед при кардиолог“.

  Нездравословното хранене е част от отключването на затлъстяване и диабет тип 2. Най-често артериалната хипертония води пациентите при кардиолог, от друга страна това са симптомите на коронарна болест на сърцето, което е предпоставка за ранно диагностициране на  сърдечно-съдови увреждания.

  „Имаме достатъчно доказателства, че COVID-19 при някои от пациентите отключва предсърдно мъждене, дори и няколко месеца след като сме прекарали този епизод на инфекция. Продължителната антикоагулантна терапия остава един от основните начини за контролиране и лечение на тези пациенти, затова задължително е необходим медикамент, който да разрежда кръвта. При диагностициране на предсърдно мъждене е задължителен прегледа при кардиолог, за да се установи дали може да се лекува медикаментозно, или пациентът да се насочи към инвазивна процедура“.

  В Световния ден на сърцето доц. д-р Красимира Христова отправи апел: „Пазете сърцето си, за да може и то да ви пази през следващите години! Избягвайте всичко, което е вредно, редовно правете профилактични прегледи, проверявайте теглото си, спортувайте и водете здравословен начин на живот!“