Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стоян Караиванов

Стоян Караиванов е новият носител на Бандонеоновата награда на Крефелд

Българинът Стоян Караиванов е новият носител на Бандонеоновата награда на германския град Крефелд за 2025 г. Призът е учреден през 2018 г. в чест на важното място на града в историята на този инструмент - през 1821 г. именно там е роден изобретателят на бандонеона Хайнрих Банд. Първата наградена е изпълнителката Джудит Бранденбург,..

публикувано на 12.02.25 в 18:27
Давид Гросман

Спектакъл по творба на носителя на "Букър" Давид Гросман въздейства като лечебен катарзис на израелската публика

Театралната формация “Паспорт“ рядко използва пиеси или готови сценично музикални произведения в своя репертоар. Най-често в тяхно изпълнение “оживяват“ книги. Израел също има свой писател, лауреат на наградата “Букър“ – Давид Гросман /Романът му “Един кон влязъл в бар“е преведен на български език от Емилия Юлзари /. През август миналата..

публикувано на 12.02.25 в 16:53

Спечелете билети за "Алиса в страната на чудесата"

Елитната българска трупа за съвременен танц Балет “Арабеск“ кани своята публика на 21 февруари от 19 ч. в Националния музикален театър “Стефан Македонски“ на премиерата на “Алиса в страната на чудесата“. “Артистите от Балет “Арабеск” пресъздадоха фантастично моята представа за произведението. Талантливи балетни артисти от Националното училище за..

публикувано на 12.02.25 в 14:37
Ангелина, Мирослав и Васил от

Вълнения и послания в постановката "Клюки от Ада"

Какво вълнува фризьор, политик и журналистка, загубили живота си и срещнали се в… пъкъла ? За това разказва новата постановка "Клюки от Ада", споделят за "Понеделник вечер" актьорите Ангелина Грозева, Васил Алексов и Мирослав Митков, който е и режисьор на представлението. Ангелина Грозева , която е в ролята на журналистка в представлението..

публикувано на 12.02.25 в 13:59
Самуел Финци

Самуел Финци: Все по-малко разбирам какво се случва в света

Все по-малко разбирам какво се случва в света! Това каза пред БНР актьорът Самуел Финци, номиниран "Икар" за водеща мъжка роля  за Шайлок във "Венецианският търговец" от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър "Иван Вазов". "Просто съм онемял, защото имам чувството, че все по-малко разбирам какво става около мен и респективно в света...

публикувано на 11.02.25 в 18:14

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 18-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Акцент в столичния афиш през изминалата седмица: Концертът на Софийската филхармония с изпълнение на Концерта за цигулка "Offertorium" от София Губайдулина и “Стабат Матер“ от Джоакино Росини - Преди..

обновено на 11.02.25 в 15:06

“Парижката Света Богородица“ – гастролът на годината

Най-голямото събитие в областта на музикално-сценичните изкуства у нас през месец февруари е гастролът от 6-и до 11-и февруари в зала 1 на НДК на наследника на оригиналната продукция от 1998 г. на мюзикъла “Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте, при това с една от звездите в главните роли в нея – канадският артист Даниел Лавоа като..

публикувано на 11.02.25 в 12:05