Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Важно е да има памет и паметници на хората, които не се приспособяваха към комунистическия режим според д-р Георги Лазаров от Балтимор

Снимка: БГНЕС


"Ако градът София не искаше паметник на писателя Георги Марков, щях да го направя на моста Ватерло в Лондон". Това казва доктор Георги Лазаров от Балтимор, който дава средствата за паметник на убития в Лондон писател и журналист Георги Марков, проект, по който вече се работи.

Д-р Лазаров е хирург. Напуска България още през 1971 г. Живее в Балтимор, щата Мериленд, САЩ и един от най-известните хирурзи на ръката там, като част от екипа на Националния център по хирургия на ръката в Балтимор.

По проекта на д-р Лазаров за паметник на Георги Марков в момента работи  Данко Данков - същият скулптор, който отново по инициатива и с финансиране от д-р Лазаров, направи статуите на Сашо Сладура / убит в лагера "Слънчев бряг" в Ловеч по времето на комунистическа България/, пловдивския чешит Мильо и Цанко Лавренов в Пловдив, както и на Светослав Лучников в София.

Родом от Пловдив, д-р Лазаров  е убеден, че както бившият режим от времената на т.нар. комунистическа България е издигал паметници на своите герои, така и демокрацията трябва да запази паметта за хората, които са се противопоставяли на бившия режим с цената на кариерата или на живота си. За обществото днес е важно да знае имената на хората, които не са се приспособявали към несправедливостта и привилегиите към онази система, която се представяше като общество на равенството, а всъщност съвсем не е била такава. Затова и той не се учудва, че днешните наследници на ръководството на бившата тоталитарна партия БКП са най-големите "капиталисти".

"Георги Марков е изключитилен журналист, а Задочните му репортажи трявба да се изучават в училище", казва д-р Лазаров. На въпроса какво мисли за инициативата за почистване на паметниците от социализма, и по-специално на Альоша, обявена от БСП точно в деня, когато се почиташе паметта на жертвите от лагера в Ловеч за "врагове на комунизма", д-р Лазаров каза, че е "против бутането на паметници, но не одобрява цинизма на днешните управляващи".

Общо седем са паметниците, издигнати досега с помощта и по инициатива на д-р Георги Лазаров от Балтимор. "Започнах в Пловдив с паметника на пер Камен, моя учител по философия, който бе убит през 1952 г.", сподели д-р Лазаров за първия паметник, който издига за католическия свещеник Камен Вичев, убит по делото срещу католическите свещеници по времето на сталинизма.   Известният хирург признава, че инициативите му не винаги са посрещани радушно от българските власти: "Например  композицията за Жертвите на комунизма общинският съвет две години не посмя да я монтира пред кино „Балкан”.  Затова я поставят на градските гробища, "а вече някой е изчегъртал посвещението в надписа на пиедестала, което е жалко", допълва д-р Лазаров.

Съпротива е имало и срещу изграждането на скултура на Мильо, пловдивския чешит. Днес обаче гостите на Пловдив и самите пловдивчани започват да го възприемат като символ на града и да се снимат с неговата фигура приседнала на един парамет на главната улица в Пловдив. Според д-р Лазаров град, в който има скултура на градския чешит е "бамбашка град".

Д-р Лазаров работи и за по-доброто разбиране между България и САЩ по отношение на паметта. В София той спонсорира паметник  на Мис Абот и мистър Бляк – директори на американския колеж в Самоков/Симеоново защото: "Това са големи приятели на България. Бляк е бил единственият човек, който е казал две добри думи за нас на пред американските президенти по време на Втората световна война".

Другата дейност на фондацията, основана от д-р Георги Лазаров е свързана с подкрепа за съвременната българска музика, която се съобразява с неравноделната 7/8 традиция в ритмите. Той е известен като организатор на годишните музикални конкурси за нова българска симфонична музика в такт 7/8, с които стимулира композиране на произведения с българско звучене и популяризира българската народна музика в САЩ.

На 11 май тази година в Балтимор предстои освещаване на съвсем нов православен, български параклис. Инициативата отново е на д-р Георги Лазаров.  "Иконите са изографисани във Велико от Миглена Прашкова. Симеон Захариев е изработил на ръка дърворезбата на иконостаса. Ставри Калинов е вече в Балтимор за да монтира артистичните прозорци и барелиефи по стените. Църквичката е във византииски стил. Стени със светли и червени тухлени редове. Покрив с български черевени керемиди! Тържеството по освещаването ще стане на 11 май, Неделя, в 5 часа след обед. Поканихме владици и големци. Ще дойдат доста православни християни от църквата в двора, на която го правя, а също много българи от Балтимор и от Вашингтон, на около 50 км. от тук", сподели д-р Георги Лазаров. 

Цялото интервю на Ирина Недева с д-р Георги Лазаров от Балтимор чуйте в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трио TRIGAIDA

TRIGAIDA представя дебютния си албум "Elate" на концерт в парка на Военната академия в София

Тригайда е уникална дума, изобретена, за да назове едно ново музикално трио : "Като се залепи за музиката ни, не можем да я отлепим вече", разказаха пред БНР музикантите. Уточнението е, че думата се изписва на латиница, за да може музиката да надскочи границите на България и да достигне до целия свят.   Проектът  TRIGAIDA  обединява..

публикувано на 11.06.21 в 16:35
Лъчезар Селяшки

Поетът Лъчезар Селяшки взема голямата награда на „Мелнишки вечери на поезията“

22-рото издание на Международния фестивал „Мелнишки вечери на поезията“ започва тази вечер  и ще продължи през почивните дни.  Събитието, започнало преди години като среща на приятели, които рисуват живота в стих, превърнало се във форум на балканската поезия,  тази година провокира интереса и на писатели от далечно Мексико ...

публикувано на 11.06.21 в 16:24

Зала "Арденца" - новото културно пространство в село Герман

На 20 юни село Герман ще стане не само любима туристическа, но и културна дестинация в покрайнините на столицата - ще бъде открита новата камерна зала "Арденца" на ул. "Георги Петров-Даскала" №7. Фондация "Арденца" от години е организатор на музикални и културни събития - на фестивали и конкурси. Под нейна егида се провеждат успешните конкурси за..

публикувано на 11.06.21 в 11:58

Адвокат и художник издадоха съвместен сборник с поезия в САЩ

Наши сънародници в Съединените щати издадоха съвместен поетически сборник, наречен „Сънебродница”. Издаването на книгата е възможно благодарение на средства, събрани от българската общност в Чикаго. Книгата с поезия е съвместно дело на поета Михаил Цветански - Екстазис, по професия адвокат, и на художника Василен Васевски...

публикувано на 11.06.21 в 11:25

Тромпетистът Мирослав Петков - с концерт и майсторски клас в София

Вече пет сезона варненецът е първи тромпетист на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. Наред с това той преподава в консерваторията на нидерландската столица, изнася концерти и дава майсторски класове.  По идея на Мила Павлова - артистичен директор на фестивала "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив и новия столичен "МузикАртисимо..

публикувано на 11.06.21 в 10:48

Хор "Бодра песен" влиза в битката за Гран при на Световния фестивал на мира във Виена

Прекрасни новини за българското участие на XI Световен хоров фестивал на мира във Виена - едно от най-важните събития от този род в Европа. Златни медали завоюваха: Хор "Бодра песен" - Шумен с диригент Деница Узунова и  Детски хор „Добри Христов“ - Варна с дир Галина Станишева в категория "Тийнейджърски хорове";  Вокален ансамбъл..

публикувано на 11.06.21 в 09:54

Историческо пътуване от Средновековието до днес в романа на Йордан Колев

Средновековният рицар Ромен де Валоа, рицар от Ордена на храма, се впуска в тайна средновековна мисия. Годината 1187-а е съдбоносно време за християните в Светите земи след битката при Хатин и падането на Йерусалим. Историческото пътуване от Средновековието до днес предлага романът на Йордан Колев „Хилядолетната битка - Лабиринт“...

публикувано на 10.06.21 в 18:35