"Моята орис" на иранската писателка Паринуш Санаии за първи път на български

публикувано на 01.07.14 в 13:10

Паринуш Санаии

Снимка: снимка: Ирина Недева

интервю на Ирина Недева с писателката Парануш Санаии

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Моята орис" на иранската писателка Паринуш Санаии е посветена на жените, не само от Иран, но от всички места където им се налага да се борят за основните си права.

Иранската писателка Паринуш Санаии е специален гост в предаването "Хоризонт до обед", заедно с издателя Манол Пейчев и преводачката от персийски Людмила Янева преди представянето на романа в София и в Пловдив.

Роменът "Моята орис" е историята на иранско момиче, което среща любовта на път за училище.След като я разкриват, я омъжват насила за политически дисидент през последните дни на режима на шаха.Ала скоро овдовява, след като съпругът й е екзекутиран от новия режим. Когато, цели 32 години по-късно, първата й любов се появява отново, тя се сблъсква с възмущението на трите си вече пораснали деца, две от които живеят в чужбина. Трябва ли да постави на първо място собствените си чувства, или трябва да се съобрази с техните?

Един необикновено трогателен и силен разказ за жените в Иран, обхващащ пет десетилетия - от годините преди революцията (1979), през ислямската република, та до наши дни.Той е прозорец към най-новата история на Иран, незамърсен от „западна интерпретация“, което го прави още по-увлекателен и изобличителен.Той е историята на силните жени, за битката им пред лицето на необичайни обстоятелства.История за приятелството и страстта, за религиозното потисничество, но и за любовта към родината.

Въпреки че романът е забраняван два пъти от режима в Иран, досега е претърпял 20 издания и е на върха на най-продаваните книги в Иран за всички времена. Вече е публикуван с голям успех и признание в Италия, където печели наградата „Бокачо“ за най-добра преводна книга.Правата за романа са продадени в 26 държави.

Една от най-продаваните книги в Иран за всички времена е "Моята орис" на иранската писателка Паринуш Сании (Иран). Днес преводът на български на "Моята орис" издадена от Жанет 45 ще бъде представен във Фотосинтезис в София, а на 26-ти юни в Културното студио на БНР в Радио Пловдив.

Романът предлага да погледнем пет десетилетия - от годините преди революцията (1979), през ислямската република, та до наши дни, през очите на една жена.

Писателката Паринуш Сании е рабоитла като социолог и затова тя познава добре характеристиките на иранската жена днес. Ключовият въпрос е до каква степен животът на иранската жена зависи от самата нея, когато близо 75 процента от браковете продължават да бъдат уреждани без да се има предвид избора на жената.

Романът на Сании представя режима в Иран по един свободен начин, въпреки, че романът е забраняван два пъти от режима в Иран. Вероятно причината е в това, което отбелязва и една от рецензиите на романа: "Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му" .

Паринуш Сании казва, че "когато има голяма пропаст между личното и общественото, в този дисбаланс е истинската реакционност на една система, и че щастието когато пропаста е по-малка".

Затова и цената на щастието на жените в Иран е твърде висока.

Чуйте повече от интервюто на Ирина Недева в звуковия файл какво мисли писателката Паринуш Сании за жените, Иран, правата, политиката, и обществото и какъв е отговорът й на въпроса защо хора като иранците, които са толкова образовани и умни, на практика допускат обществото им да се управлява като диктатура.