М. Тертеров: Ако Москва смяташе падането на режима на Асад за неизбежно, едва ли е щеше да го подкрепя

Сирия винаги е била важна част от геополитическата сфера на влияние на Русия в Средиземноморието. Още в началото на 90-те години, когато бях там, руското посолство беше най-голямото дипломатическо представителство в Дамаск и много от хората в него бяха военни специалисти. Реакцията на САЩ също не е изненадваща поради доста порочното съревнование между Русия и Запада. Веднага щом руснаците направят стъпка напред във военно отношение – независимо дали е някъде в Балтийските държави или военни учения с Китай, политическата реакция от Запада е сигурна.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по Хоризонт д-р Марат Тертеров, директор и основател на Европейския геополитически форум в Брюксел. Родом от Одеса, той е специалист по Близкия изток и е работил по различни консултантски проекти в региона, както и в държавите от бившия Съветски съюз.:

Ситуацията със Сирия разбира се е много по-опасна заради броя на външните играчи, които са намесени там. Досега това беше война на пионките – подставени лица и военни групи, които бяха подкрепяни от различните страни: Ислямска държава, кюрдските сепаратисти, Иран, който е в сблъсък с монархиите от Персийския залив. Нито една външна сила до момента, било то и Русия, не беше пращала директно свои военни сили да се бият на терен. Ето затова реагираха американците. Ако руски войници започнат да участват в операции заедно със сирийските сили, това ще промени характера на конфликта.

Ако Москва е смятала, че падането на режима на Асад е неизбежно, едва ли е щяла да го подкрепя досега, коментира експертът и допълни.

Възможно е тази военна помощ в Сирия да се използва като разменна монета от Русия в преговорите със Запада по други геостратегически въпроси – като например Украйна, енергийната сигурност, напрежението с ЕС и текущото разследване срещу "Газпром" и голямата съдебна процедура, която тече около петролната компания ЮКОС.

На въпрос дали тези теми ще бъдат договаряни между Владимир Путин и Барак Обама, които ще се засекат на Общото събрание на ООН в Ню Йорк наесен, Тертеров коментира:

Руснаците обичат пакетните сделки. В преговорите с турските партньори и с партньори от ЕС, те често обвързват много теми – от туризъм до енергетика и геополитика. Това им дава възможност за гъвкавост и ако загубят преговорите на единия фронт, те могат да компенсират на другия. Вероятно Обама и Путин ще говорят за Украйна, ще засегнат и Сирия но не съм убеден, че ще обвържат двете теми. За съжаление, статуквото в Сирия като че ли удовлетворява руските интереси. Много експерти от разузнаването ще ви кажат, че Русия печели от нерешените конфликти като в Грузия, Нагорни Карабах, Транснистрия. Например руснаците продават оръжие както на Армения, така и на Азербайджан. Тази роля създава геополитически рискове за международни енергийни проекти като Южния газов коридор, важен за ЕС. Не искам да описвам Русия като злодей. Прост всяка държава има право да защитава геополитическите си интереси. Такъв е подходът на хора като Дмитрий Рогозин, бившия руски посланик тук в НАТО. Според него, Русия не влиза в съюзи, защото тя самата е водеща геополитическа сила. Но се съмнявам, че в ООН ще има всестранен разговор между Обама и Путин. Западът и Европа искат спешно решаване на конфликтите в Украйна и Сирия, докато Путин ги възприема като начин за оказване на влияние. Той знае, че Европа е под огромен натиск сега заради наплива от бежанци. Проточването на Сирийския конфликт е от руски интерес.

След отказа България, Москва продължи да изпраща военни самолети към Сирия през доминирания от шиити Ирак, който е съюзник на Вашингтон, но не го направи. На въпрос дали има връзка с войната срещу „Ислямска държава“ и войната между шиити и сунити в Ирак, експертът коментира:

Ирак има проамериканско правителство,, до известна степен, но аз бих поставил под съмнение лоялността му. Иракските власти имат свой дневен ред. Част от него е и сътрудничеството с Лукойл, която има мащабни петролни инвестиции в Ирак. Същото важи и за лоялността на НАТО-вския съюзник на Вашингтон – Турция, която си сътрудничи с Русия. България се противопостави на руския проект за газопровод, докато турската позиция е доста по-двусмислена.

Дали обаче руската намеса в Сирия ще доведе до очакваните резултати е много трудно да се предвиди. Тепърва можем да очакваме сложно развитие на обстановката. Тя не е важна за Русия само заради пристанището Татрус в Средиземно море и базата в Латакия. Сирия е много повече от това за Москва. Според мен Кремъл ще промени политиката си спрямо Сирия, само когато усети, че режимът на Асад се сгромолясва и се задава нова власт.